Re: Ню Йорк.

by **Г-н Карпович.** Съб Мар 02, 2013 6:43 pm

Крис се подсмихна знаейки, че много добре знаеше какво да прави.
Но всякаш млката му мис си бе останала малка мис в негово присъствие.
- Ела, ела.. - каза й той като я издърпа върху слабините си и ги отърка в нейните, а езика му се намести в устата й, карайки нейния да се увива в един странни но прекалено възбуждащи форми.
Преглътна доста трудно, докто разкопчаваше копчеатта на панталона си под нея и ги смъкваше.Леко загорялата му кожа, прилепена до нейната, потръпваше възбудена. Прехапа устните си и я погледна с онзи опасен плам в очите си. Погледа му бе леко премрежен.
Обгърна тялото на Анж и с другата си ръка като я придърпа към себе си. В скута си и накара ханша й да се задвижи. Напътстваше го, контролираше ситуацията, сякаш се нуждаеше именно от това- да контролира, докато слабините й се отъркваха в извънредно твърдия му член. Изръмжа тихичко срещу устните й. Сърцевината й бе толкова топла и готова за него, че не можеше да устои. Насочи члена си към входа на влагалището й и проникна внимателно с широката си главичка в нея. Пениса му пулсираше от нетърпение. Плъзгаше се в нея, доста по- лесно от първия път сякаш водата правеше това много по- лесно.
Сантиметър по сантиметър я покоряваше, докато не навлезе целия в нея. Усещаше как достига пълния предел на дълбините й, а вероятно това можеше да й донесе болка. Застина за миг, докато обвиваше ръце около кръста й.

by **Анджи** Съб Мар 02, 2013 6:52 pm

Тя простена и изви главата си назад,когато го усети в себе си.
Момичето отвори очите си и се почувства,жива.Истинска.Възбудена,готова.Искаща и тръпнеща точно за това.Ръцете й се спряха на стегнатите му гърди,когато той спря за секунда тя се наведе към устните му и прошепна.
-Не спирай.
Да тя бе преживяла толкова,че надали имаше нещо,което Крис да направи,за да й причини физическа болка по-силна от преживяната.
Анджелика надигна таза си и го изкара от себе си почти целия преди отново да се плъзне по дължината му.
Побираше го в себе си без проблеми,усещаше го как я изпълва.Как тръпне от възбуда.
Тя се усмихна и устните й започнаха да си играят с неговите.
Но виждате ли Анжи все още не знаеше какво да прави с него.Те я бяха научили как да си мълчи и да търпи всички извращения на онези мъже.На шефа,които винаги искаше тя да мирише на море,а Бред поръчваше да мирише на ванилия.С тях Анж се справяше безпогрешно добре,но с Крисчън...Как да постъпи?Дали да е бърза груба или нежна?Дали му харесваше така?Ами ако бъркаше темпото.
Да тя отново се притесняваше,отново се изчервяваше.
-Крис...-тя прокрадна устните си до меката част на ухото му и леко я захапа.
Тазът й отново се повдигна и бавно започна с ритмичните движения.Нагоре,надолу.Влизаше ту на дълбок,ту-не.
Ръцете й все още почиваха на гърдите му,очите й изпиваха лицето му.И тогава Анж се осъзна.Тя също го гледаше така все едно няма да го види повече.
Проклето шесто чувство.

by **Г-н Карпович.** Съб Мар 02, 2013 7:10 pm

Думите й бавно проникваха в мозъка му и го караха да се стараеше дори още повече, ако това беше възможно. Дишаше тежко срещу устните й. Умело вкара езика си между тях и прикани нейния към страстния им танц- по- възбуждащ от всякога, по- интимен и възпламеняващ повече желание в тялото му, отколкото би могло да възпламени всяко друго съвкуплително действие. Устните му продължеха по бузата й. Лижеше и хапеше рамото й възбудено, докато не откъсна тялото й от своето. Наведе я леко назад и промени ъгъла, под който пениса му я пореше. Така докосваше най- нежната точка в дълбините й и я караше да тръпне, докарвайки я толкова близо до оргазма.
Самият той се чувстваше ужасно близо. Искаше да се отпусне и да свърши в нея, да усети как се разлива в нея. В момента дори не мислеше за това дали може да й направи дете. Мамка му! Това нямаше никакво значение. Члена му пулсираше вътре в нея. Крис стисна зъби и издаде толкова прекрасен и възбуждащ стон.
- Ох! - изръмжа той и сведе устните си към гърдите й.
Захапа едното й зърно и го дръпна почти болезнено преди да осъзнае, че това беше прекалено грубо и не го извиняваше дори факта, че беше безбожно възбуден. Бързо се поправи и превърна действието си в еротично и нежно като завъртя езика си около настръхналото й зърно, засмука го нежно, докато го обгрижваше с цялата площ на езика си.

by **Анджи** Съб Мар 02, 2013 7:37 pm

Ръката й се спря зад главата му притискайки го по-близо до нея.
Тя простена високо продължавайки да движи тазът си.Поемаше го в себе си,въпреки странният ъгъл,
Той се докосваше до най-възбуждащата част от тялото й.
Момичето отново простена и прехапа долната си устна.
Тя изви тялото си назад и отвори очи,гърдите й се надигнаха,когато тя си пое дълбоко въздух,отметна главата си назад,а черната й коса се разпиля по гърба й,галеше бедрата му.
Анджелика притисна тялото си към него и застина за миг така,преди да започне с леки кръгообразни движения,едната й ръка се стрелна към гърба му.Не го дереше.Дори нямаше помен от дране.Пръстите й леко се впиха в кожата му без да оставят следи там.
Не искаше да му причини болка,въпреки че някой мъже се възбуждаха от това.
Прехапвайки долната си устна тя се наведе леко към него и докосна устните му,усмихвайки се.
В корема й се пораждаше една топка...Възбудата й,която нарастваше.
Но не искаше да свърши.Не,не сега.Искаше още от него.
И като постъпките й преди тя се дръпна от него и слезе от леглото.
Опря гръб на една от стените,гърдите й се повдигаха бързо,сърцето й биеше лудешки в гърдите.
Тя се засмя и прошепна.
-Този път ще ме последваш ли,за да продължиш Крис?-момичето наведе главата си на една страна,а в очите й проблесна желанието.

by **Г-н Карпович.** Съб Мар 02, 2013 8:26 pm

Крис я погледна присвивайки очите си, е добре това сега беше ли справедливо според вас.
Той стана от леглото и с бавна крачка тръгна към нея. Като се подсмихна и бавно спусна ръцете си по бедрата й, навеждайки се лекичко я повдигна , а тя бе толкова лека, че я държеше само на едната си ръка..
-Мислиш ли, че няма да продължим скъпа? - попита я той, докато насочваше с едната си ръка пениса към сърцевината й и проникна в нея, като нададе блажен стон от това чувство.
Господи толкова му харесваше да прониква в нея. Това чувство, няма да го забрави никога.
А начина, по който се плъзгаше по члена му, направо го побъркваше.
Темпото му беше бавно, но равномерно и това му харесваше толкова много, че сами си нямате на идея за какво говорим.
Чувството, не можеше да бъде описано по абсолютно никакъв начин, ако искате го зате на клада, но нямаше начин да опише какво изпитваше в момента..
-Това ли искаше скъпа? - прошепна срещу устните й.

by **Анджи** Съб Мар 02, 2013 8:37 pm

Тя впи пръсти в гърба му и изви главата си назад.
-Да!Да..Исках точно това.-искаше него.Без значение как.
Тя имаше гореща,болезнена нужда от него.
Бедрата й се притиснаха към тазът му,тялото й се повдигаше в синхром с движенията и проникванията му.
Стоновете й зачестяваха,а дланите й се спуснаха по тялото му.Спря ги на коремът му и леко се наведе напред.
Устните й се прокраднаха по неговите и тя се подсмихна.
Изпърха с мигли и захапа долната му устна,като докато я държеше между устните си тя прокара езичето си по нея.
Момичето се подсмихна и отново изви главата си назад.
Начина по които го усещаше беше наописуемо приятен.Нямаше нищо общо с всичко,което бе преживяла.Дори не можеше да се сравни с това,което бе първите пъти с него.Не сега беше различно.Красиво и истинско.
Различно.
Топката на удоволствие се завъртя отново в корема й напираща да излезе,да я разтърси.
И този път Анжи не се съпротиви.Тя задра леко кожата му и извика името му,когато оргазмът й я помете.Сякаш мускулите й се свиха около членът му,притеглиха го по-навътре в нея.
Тя прехапа устна докато усещаше как едва ли не цялото й тяло свършва,освобождава се от една дълго трупала се енергия.
-Господи Крис.-прошепна и облегна главата си на рамото му.

by **Г-н Карпович.** Нед Мар 03, 2013 7:17 pm

Тръпки започнаха да обливат цялото му тяло.
Не можеше да се въздържа още дълго. Усети ноктите й върху гърба си, прокара ги по цялата дължина и това сякаш още повече го доближи до върховното удоволствие. С пръсти започна да шари по бедрата й.
В стаята бе тихо, само стенанията им огласяваха всичко. Крис увеличи още повече темпото, започна да прониква все по-дълбоко. След няколко минути усети как гореща вълна заля тялото му, за миг накара тялото му да се стегне и мускулите по цялото му тяло да се свият.
-Господи ... - накъсано се облегна на Анж и се вгледа в тавана- Дай ми няколко минути.
Не беше преживявал нещо такова от доста време. За първи път правеха секс като любовници, а не обичайната начоло край, която бе просто защото някой се сърдеше. Тогава бе проста свършване, а сега си беше истински оргазъм
-Страхотна си . - понадигна се леко и докосна устните й - Цигара?
Наведе се и обу боксерките си. Не му се искаше да продължава да пуши, защото рискуваше отново да се пристрасти. Но цигара след уникален секс си беше златно правило. Взе кутията и пепелника от кухнята и се върна в спалнята. Седна на леглото, облягайки се на лактите си и мушна една цигара между устните си и я запали. Подаде кутията на Андж и сеизлегна назад. Не помнеше кога последно се бе чувствал толкова спокойно. Нямаше причина, поради която да се самоизяжда.
Крис се обърна към нея, прокарвайки пръсти по гръбначния й стълб.
-Скъпа .. - повика я тихо и когато се обърна към него- Някога мислила ли си какво ще е бъдещето ти?
Да, Крис често задаваше такива въпроси, които нямаха нищо общо със случващото се. Но любитството го изяждаше, искаше да разбере дали и тя бе мислела за това. Дори и да го бе направила, той щеше да е последният, който ще има право да й каже нещо. В крайна сметка, той самия имаше тайна от нея, както всички знаем, но не й госпожицата, но за сега ще си замълчим,? Все пак, само след няколко часа, той самия щеше да я изпрати до дома й, и след това, просто за пореден път щеше да изценира смърта си, а след този върховен секс, повярвайте му не му се искаше да я оставя. Искаше да я направи своя още хиляди пъти, но надали. Не искаше да се саморазобеждава, не искаше да остане с нея, но нямаше да го направи за нейно добро. Щеше да си намери някой много по – обър от него и нямаше да я вини.
Той щеше да остане в спомените й, но нямаше да я остави, не щеше да е винаги до нея.

by **Анджи** Нед Мар 03, 2013 7:30 pm

Какво мислеше за бъдещето.
Момичето седна на леглото загледано в пода.Имаше ли бъдеще?
Имаше ли нещо,което изобщо можеше да направи като основа,за да гради напред.
Тя го погледна и отново видя онова в очите му.Онова,което тя не искаше да извика в съзнанието си,защото тя разбираш.Толкова ясно разбираше,че той ще изчезне.Щеше да е там,нод а го няма.И това я накара отново да затвори очи.
-Беше страхотно сбогуване.- прошепна момичето стана и обличайки дрехите си отиде до него.Извади цигарата от устните му и я погледна.Без да се замисля,че ще се изгори я смачка в дланта си и се надигна на пръсти,за да го целуне.
Тя хвърли фаса на пода и отиде в съседната стая.Огледа апартамента и се подпря на една от стените.
-Знаеш ли Крис...Бъдещето е нещо за което не се мисли.Съдбата ни играе лоши шеги всеки изминал ден.Мислех,че ще завърша и ще започна работа,а видя какво се случи.Сега мисля,че ще бъда с теб и ще съм щастлива,но и двамата знаем,че не е така.Крис.-тя се обърна към него и преглътна.
-Познавам те...Познавам те достатъчно добре,за да знам какво смяташ да сториш...Обмисли го отново,защото след това няма да имаш втори шанс.Вярвай ми.Изстрадах достатъчно.Обичам те скъпи...Но играеш игра...Игра в която замеси не само собствения си живот и сега трябва да мислиш за двама.Не за един,не само за себе си...Помисли над това.-тя отново отиде до него и осъзнавайки все по ясно какво прави го прегърна и вдиша аромата му.
Как мразеше всичко това.Чувството на безсилие.Момичето затвори очите си и след няколко минути се отдръпна.Забрани си да плаче и стисна ръката му.Миг по-късно се сети и свали сребърния си медальон.Единственото,което не й бяха отнели тогава,подарък от майка й.Малка звезда.Тя го сложи в дланта му и прошепна.
-Пази се.-и без да мисли повече,без да чака лъжливи думи Анджелика излезе от апартамента и се качи в асансьора.
Нямаше да го види повече.Нямаше.Усещаше го,но защо тогава болката още не бе съсипала нервната й система.
Анджелика излезе от сградата и тръгна по улиците.Към дома си.Там където й беше мястото.Очите й се напълниха със сълзи,а тялото й се разтрепери.Осъзна се,че иска доза.Иска херойн,но не биваше.Момичето се обърна,за да погледне към жилищната сграда и се сблъска с някой.
-Анж?-пред лицето й изплуваха сини очи.Познати сини очи,но не тези на Крисчън.
-О Ник.-и сякаш прегръщайки старата си любима плюшена играчка тя го прегърна започвайки да плаче.

by **Г-н Карпович.** Нед Мар 03, 2013 11:12 pm

Крис въздъхна ставайки от леглото гледаше я от прозореца си. Докато тя не се скри от погледа му, знаеше какво трябва да направи. Набра номера на Майкъл.
-Да, време е. Започвай да оправяш документите ми. - заяви му той затваряйки телефона. Облече дрехите си, като погледна отново пред къщата.
Взе двете туби с бензин, който бе подготвил, за това.
Замисли, се дали наистина е готов да я остави, но се отказа още при първото си колебание,
Но нямаше да се откаже. Загледа се отново докато оливаше апартамента си, е щеше да му липсва, но нямаше избор.
Въздъхна тежко, докато стигна входната врата, и запали запалката.
Хъх, нямаше на кой да липсва освен на Андж, не искаше да липсва на никой друг,
Но знаеше, че много скоро тя щеше да забрави за него. Щеше да намери друг. От което го заболя..
Но затвори запалката, когато чу стъпките в коридора и видя Майкъл, а след него две от мутрите му носейки чувал
-Сигурен, ли си че го искаш?
-Да, давай да свършваме по - бързо.
-Майкъл, обещай, ми че ще я пазиш, ако трябва ще й станеш сянка. Но ще я опазиш, защото ще ти изпочупя краката!
Майкъл му кимна, а горилите му влизаха в апартамента хвърляйки трупа от местната морга.
Крис въздъхна и погледна приятеля си, преди да хвърли запалката в апартамента.
Имаха достатъчно време да излезнат отзад, и така стана.
Тъкмо се бяха отдалечили, когато апартамента, гръмна, а Майкъл даде в колата новите документи на Крис, карайки го към летището,.
Знаеше, че майкъл ще я опази бе сигурен.
Преди да се качи на самолета, го погледна.
-Искам, да знам постоянно какво прави.
- Сигурен, ли си че го искаш?
-Да!

Каза му той, качвайки а след това, вече знаеше, че няма да я види повече.

by **Анджи** Пон Мар 04, 2013 4:28 am

Звукът.Този звук.Нещото,което я разтърси и запрати в обятията на Никълъс.Мъжът сведе глава,за да я покрие сякаш с тялото си.Първичен инстинкт.От Анджелика се откъсна вик на болка.Вик...
Тя подскочи в леглото и преглътна.
-Господи...-все още трепереше.Година и половина,а още трепереше след този сън.
Как мразеше този сън.
Тя затвори очи и стана от леглото си.Леглото,което отдавна вече не бе само нейно,но не го делеше с правилния човек.
Анжи знаеше,че той не е мъртъв,знаеше го.Вътре в себе си бе убедена в това,но...Къде беше тогава?
В гроба.Два метра под земята.Там където са мъртвите.Тя захлипа и се срина пред леглото.
От очите й закапаха едри сълзи и пръстите й се свиха в малки юмруци.
Не беше редно.Защо всичко това се случваше?Защо?
Тя отвори очи и погледна към леглото в което спеше Никълъс.
Мъжът които остана до нея след всички кошмари,остана до нея и я спря да не се друса.
Все още седеше до нея.Така и не я докосна.Може би страх?Мож еби не я желаеше...Не знаеше защо той не я докосва.Дали му бе противна или имаше друга причина,но някак си бе благодарна.
Тя стана от земята и избърса сълзите от лицето си.
Опита се да се усмихне и погледна през прозореца.
Въздъхна и излезе от стаята,набра номера на Майкъл и когато чу думите му трепна.
-Пак ли?
-Съжалявам....
-Никълъс?
-Спи.Аз,не искам да го будя.Той...
-Разбирам.Знаеш,че е крайно време да продължиш напред,нали?
-Да,но...Как?
-Отдай му се....Анж той е правилен избор,не е....-Майкъл не изрече името,но Анж се сви дори при помена за него.
Знаете ли тя дори вече не гледаше телевизия,не правеше нищо което може да й напомни за него.Бе изхвърлила всичко(добре,че бе Ник да го върне обратно)...Да изобщо не съобразяваше.
-Той не ме желае.-отбелязва тя и отваря вратата на хладилника.
-И двамата знаем,че не е така.Вижда се в очите му.Ти не го ли виждаш?
Е може би Майкъл беше прав,но дали тя можеше да преглътне всичко и да се отдаде на Никълъс?Можеше ли да забрави и да започне на ново.
Ако Крисчън беше жив година и половина поне някакъв признак?Помен?А нямаше и следа,значи...Да.Краят,след като му бе казала да помили,не само за себе си,а и за нея.
-Така е..Прав си.Аз...Аз ще опитам.-тя затвори телефона и го остави с треперещи ръце на плота.Преглътна и вдигна глава.
Отново нямаше нищо в очите й.Сини бездни,които нямаха край,но дори не минаваха покрай душата й.
Анджелика се върна в спалнята си и погледна към спокойно спящия мъж.Толкова различен.Голите му гърди се повдигаха ритмично всеки път като си поемеше дъх,устните му бяха разтворени,а главата му както винаги бе обърната към нея,сякаш тя беше някакъв магнит,които той следваше.
Нова въздишка и малката Мур се приближи до леглото.
От кога ли не бе докосвала мъж?Месеци?Да година и половина.
Тя положи длан върху лицето му и бавно сведе глава към устните му докосвайки своите до неговите.
Тя затвори очи,за да прокуди болката и се усмихна едва.
-Добро утро.-сега беше момента да разбере дали той я желае или всичко е приятелски отношения и илюзия от страна на Майкъл.

by **Никълъс О'Конър** Пон Мар 04, 2013 5:36 pm

Ник отвори очи, поразен от действията й.
Виждате ли, всичко това бе станало просто монотонно, но не можеше да я остави, бе изгубила много.
А той търпеше, кошмарите й. Това, че не му обръща внимание, че не отвръща на чувствата му.
Търпеше всичко, само защото наистина беше влюбен в нея, и я обичаше.
Искаше да й е опора, до колкото може.
Но таз сутрешните й действия, го накараха да направи нещо по различно от всичко останало.
И това му хареса, уви ръцете си около талията й, като я придърпа към себе си, за да впие устните си отново в нейните, прекрасно меки и червени като ябълка.
Толкова сладки, така го привличаха, че си нямате на идея, какво изпита от тази така не плаха целувка.
Езика му се пъхна между им, за да ги разтвори, като се вплете бавно и страстно в нейния.
А едната му ръка се спусна по тялото й, за да я повдигне още малко към себе си карайки я да отърка нежно тялото си към неговото..
- О, Анж - каза й той, като докосна усните си нежно до вратът й

by **Анджи** Пон Мар 04, 2013 5:53 pm

Сякаш сърцето й тотално се разби.
Да тя вече му бе изневерила.Вече официално не му принадлежеше.Беше чужда.Отдаваше се на друг.Позволяваше на друг да я има.
И този път нещата не стояха както преди.не беше насилствено.Не тя бе целунала Никълъс.Така както той искаше.Даваше му себе си.
Анджелика сложи ръцете си на гърдите му и тихо простена.Не толкова от удоволствие,колкото от болка.
-Трябва да ти благодаря. Съжалявам Ник...Толкова време ме чака. Толкова време не можах да..Те допусна.Съжалявам...Наистина,много съжалявам.-тя отново докосна устно до неговите и започна бавно да затваря Крисчън някъде в съзнанието си.
Далече от нея,защото тя имаше право да е отново щастлива.
Не с него...Той и тя...Това вече не съществуваше,но с някой друг.С човека които я обичаше истински,защото ако Крисчън я обичаше нямаше да я остави да е в това положение сега.
Анджелика помилва лицето на Никълъс и се заигра с брадата му.
Усмихна се и въздъхна.
Бъдеще.Той й позволяваше да мисли за това.И тя щеше да мисли за това.

by **Никълъс О'Конър** Пон Мар 04, 2013 6:17 pm

Ник, помилва лицето й лекичко, като й се усмихна чаровно.
-Няма нищо скъпа, сега сме аз и ти и всичко ще е наред. Всичко ще се нареди ще видиш. Ще те накарам да се почувстваш отново щастлива. Обещавам ти. Ще те накарам да се почувстваш обичана и желана, както дори Крисчън не те е карал да се почувстваш - ако не беше той в същност тя едва ли сега щеше да се намира в неговите ръце.
Но Никълъс мразеше Крис, въпреки, че нищо не му бе направил. Ако не й бе разбил сърцето, ако не я бе изоствил. Защото в интерес на истината Ник знаеше, че той не е мъртав.
Но никога нямаше да й кажа. Нямаше да и го признае, не го бе направил до сега, нямаше да го каже и сега.
Когато най - накрая, тя щеше да бъде само негова. Когато щеше да му се отдаде и да спре да мисли за него.
Така бе най - добре, и Крисчън именно за това беше направил всичко.
Ник леко въздъхна като впи устните си отново в нейните, а ръцете му се спуснаха отново по тялото й, придърпвайки я към себе си.
Докато в следващия момент, не я обърна под себе си впивайки усните си още по страстнно, с желание и копнеж по нея.
Ръката му се спусна надолу по бедрото й, изкачвайки я нагоре и повдигайки леко тениската й, а устните му се спуснаха бавно и изкушаващо по вратът й.

by **Анджи** Пон Мар 04, 2013 7:05 pm

Ако не беше споменал Крисчън,Ник щеше да е перфектен.Но въпреки това Анж отново започна да го затваря някъде,далече.
Тя разтвори бедрата си под него и уви ръце около врата му.
Устните й се докосваха до кожата по раменете му.
Пръстите й се впиваха в хълбоците му.
-Закълни се да не ме оставиш Ник!Закълни се...Ако ме обичаш ще го направиш не ме предавай като него...-тя някак си разчиташе на Никълъс.
Разчиташе,че той ще бъде до нея въпреки всичко.
Разчиташе,че е искрен с нея,че я обича и цени,че ще я изчака и ще й даде нужното време.
Ще я има до себе си като приятелка и...Като любовница-съответно. Да тя щеше да му даде това,което той желаеше за да не изгуби единственото,което я държеше стъпила на земята.
Единственото нещо,което я изкарваше от бездната на болката.Това,което бе като една постоянна енергия.Енергия,която я крепеше.
Да.Тя нямаше да го пусне,а ако изчакаше още малко..Това щеше да е фатално.Много фатално.
Анджелика придърпа отново устните му към себе си,прокара език между тях и се заигра с неговия.

by **Никълъс О'Конър** Пон Мар 04, 2013 8:43 pm

Виждате ли, Ник беше получил това, което искаше. Но можеше ли да получи напълно сърцето й, надали.. Той беше сигурен, че винаги Крис щеше да е там, и той нямаше да може да го измести.
Но какво можеше да направи, освен да се задоволява, с това което тя му даваше.
Загледа се в тавана, придърпвайки я в прегръдките си..
Въздъхна лекичко, като се чудеше, дали някой ден ще събере смелост да и каже, че я е лъгал за Крис..
Не със сигурност нямаше да й каже, че Крис е жив, никога дори и след сто години пак нямаше да й го каже.
Замисли се за секунда и след нея изцепи първото, което му дойде в главата.
- Анж омъжи се за мен. Сериозно. - каза й той скачакйки в леглото, като застана над нея гледайки я в очите.
Да можете да си помислите, че е луд след всичко да го направи, но факт беше, че го направи. И нямаше да се откаже.
Не наистина го искаше.
- И преди да си помислиш, че съм луд. Да искам го и съм сигурен.

by **Анджи** Пон Мар 04, 2013 9:36 pm

Не вярваше,че го бе направила.
Бе се отдала на Никълъс и най-лошото бе,че...Не се почувства зле.
След всичко...Тя успя.Успя да стигне с него до заветния край.Да...Почувства как се отпуска.Тя седеше в прегръдките му.Очите й бяха затворени и не изпитваше чак толкова дълбоко чувство за вина,но когато той скочи в леглото и застана върху й тя се облещи.
Тя се засмя и поклати глава.
-Ник!Стига..Осъзнай се!-въпреки,че бе нещастна през всичкото това време,че плачеше и я беше страх...Тя се зарадва.
Момичето затвори очи и извърна главата си на една страна.Усмихна се и поклати глава.
Не беше реално.И вярвате ли,че точно сега.В този момент тя започна да се влюбва в него.
Анджелика се надигна леко и докосна устни до неговите.
-Да.Да ще се омъжа за теб.-тя се засмя и уви ръцете си около врата му.
Придърпа го към себе си и се пресегна.Взе телефона си и включи камерата.
-Официално обявявам връзката си с теб в мрежите.-възкликна.Не знаеше от къде й е дошла тази идея,но тя легна до него и вдигна телефона обхващайки и двамата на една снимка.
Момичето се обърна към него и целуна брадичката му.След няколко бързи натискания по екрана тя остави телефона и снимката бе качена във всички възможни сайтове,а не след дълго последваха и коментарите.
-Ти си луд.-засмя се и застана върху него целувайки го.

by **Никълъс О'Конър** Вто Мар 05, 2013 12:15 pm

Той я погледна, не искаше това да иде във всички социални мрежи... Но вече бе късно всичко бе доказано, и сега знаеше, кой щеше да го разбере.
Само се молеше, той да запази здравия си разум и да не направи нещо глупаво.
Защото предчувстваше, че шепе да се случи нещо, въпреки, че не бе сигурен какво точно.
А сега не искаше.. не искаше Крис да й я отнеме отново. А знаеше, че върне ли се нямаше да се замисли, кой да избере.
Бе сигурен, че Анж щеше да се хвърли в прегръдките на Крис, а той, не бе сигурен как ще свърши.
Въздъхна лекичко милвайки лицето й.
-Толкова уникално красива си Андж. Осъзнаваш ли каква красота притежаваш, и колко мъже биха пожелали да те отнемат от мен - не той не говореше за мъже , говореше само за един единствен мъж, за който се молеше да не направи нещо...
Защото знаеше, как наистина щеше да свърши той самия, ако Крисчън се появеше...
Ах, как не искаше ..искаше я само за себе си, неговата малка красавица
-Обичам те - прошепна той срещу устните й, преди да ги докосне леко със своите

by **Анджи** Вто Мар 05, 2013 1:57 pm

Момичето се усмихна и нежно отговори на целувката му.Да не беше от онези пламенни целувки,от онези така копнеещите.
Но все пак имаше породени чувства от нея.
Тя се усмихна и се дръпна.Очите й бяха затворени,но когато го прошепна се долавяше чувство.Не просто празни думи,а чувство.
И все пак нормално,Анж бе момиче,момиче което също като останалите искаше да се ожени.А Никълъс й предлагаше именно това.Сбъдване на една нейна детска мечта.
-И аз те обичам...
Не беше редно да избързва чак толкова,но през всичкото това време,докато се будеше нощем,отказваше да се храни и не виждаше смисъл да живее,този човек бе до нея.
Оказа се,че я е търсил,но са го спирали да я намери.Оказа се,че в действителност я харесва от много отдавна и ,че бе пропуснал доста нощи сън,заради нея.Говореха си.Дълги,среднощни разговори.Ник винаги е бил и си оставаше неин верен и скъп приятел.И винаги щеше да е такъв.
Анджелика стана от леглото и се протегна,като изохка.Да все още се чувстваше странно,че бе правила секс,след толкова много време.
Някак си се чувстваше разглобена по един много приятен начин.Всичко обаче беше различно.Не беше същото,но не трябваше да живее в миналото.
Момичето се приближи към гардероба си и започна да си вади дрехи.
-Искаш ли да излезем?Виж времето е прекрасно,а и... Не ми се седи тук.Яде ми се сладолед.-тя се обърна към него с възможно най-лъчезарната усмивка и наклони главата си на една страна,докато го гледаше.
И въпреки всичко обаче,въпреки че го искаше до себе си се чувстваше виновна..Предателка.

by **Никълъс О'Конър** Вто Мар 12, 2013 5:20 pm

Знаеше, че тя се чувства виновна. Знаеше, че тя все още страда по Карпович и със сигурност, думите обичам те не бяха напълно изкренни , но можеше ли да поиска това от нея.
А й бе сигурен, че тя нямаше да може да му го даде напълно. Стана от леглото приближи се леко до нея, като я прегърна и докосна нежно устните си до рамото й.
- Не знаеш, колко добре се чувствам когато чуя тези две думи. - призна й той, въпреки, че виждаше тъгата в очите й.
Да май щеше да е добре, да не продължава да я притиска. Но все пак бе приела да стане негова съпруга.
А това му даваше малко или много някакво право, въпреки, че до сега не я бе притискал.
- Добре, хайде да се разходим и да хапнем сладолед.. - каза й той като се отдръпна от нея и отиде до гардероба,. да повечето неща му се намираха тук. Извади чифт дънки, като ги облече, а след това и тениската влизайки в банята, да измие лицето си,.
Да вече се чувстваше напълно добре, и никой не можеше да помрачи това което се случваше. Да...

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31