welcome
Вход
Latest topics
Team.
Admins.
Roland Hale.
✰✰✰Алина.
Moderators. ✰✰✰
времето
В Лос Анджелис ще е бъде както винаги слънчево , но този път ще има и лека облачност , като вероятностите за валежи ще ги има , въпреки че няма да са много големи. Да обаче на палажа няма да бъде много приятно , понеже ще има вятър и големи вълни. Е , но ако искате да останете без хавлия или сърф нищо не ви пречи да идете малко на плаж. И колкото и да е приятно слънцето си носете чадъри за всеки случай !
Ню Йорк.
3 posters
BMS RPG :: Градът :: Извън града
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2 
Ню Йорк.
by Анджи Чет Фев 28, 2013 5:27 pm
Месеци.Толкова месеци.
Сънуваше ли?
Не,отново бе надрусана.Съзнанието й бе така замъглено,тялото й слабо и посинено,не знаеше къде е,но усещаше как някой й удря леки плесници.
-Хайде кукло.Имаш клиент.-Кукло.От кога я наричаха така.
Как беше истинското й име?Имаше ли име?
Тя изхлипа,а някой я затегли.
Спирайки я пред някаква врата сутеньорът й хвана лицето й и се загледа в грима й.
Да,ето къде бе заспала.Докато я гримираха и обличаха.
От кожата й се носеше странен сладникав аромат.Тя се прокашля и чу думите.
-Перфектно.Хайде кукло и да се държиш добре,този мъж е важен.
Бред отвори вратата и я блъсна вътре в онзи клуб.Тя сякаш се осъзна и поклати ужасено глава.
-Не,моля те.Не.
-Млъквай.-изкрещя Бред и я блъсна по-грубо напред.
Малката ни мис може и да нямаше спомени от миналото си,да имаше бледи сънища,но това място.
Всичките пъти в които я изнасилваха тук,гасяха цигарите си в тялото й,биеха я и я използваха като подложка за шмъркане...
Господи как мразеше това място.
Усети леко убодване в сгънката на лакътя си и погледна към спринцовката която изкараха от там.Отново щяха да замъглят съзнанието й.
Тя прехапа разцепената си устна и ходейки едвам едвам се озова в едно от сепаретата.Блъснаха я в нечии скут и сякаш по някакъв навик тя уви ръце около врата на мъжа в чиито скут беше.
Тя вече не виждаше лицата им.Дори не ги усещаше докато я чукаха,не изпитваше болка.Просто се оставяше да правят с нея всичко,което пожелаят.Тя отдавна бе умряла.Отдавна бе осъзнала,че всеки опит да забрави и да преживее това ще бъде безполезнен.
Не знаеше какво обича,какво харесва...Знаеше само,че мрази живота си.
Очите й се приковаха към малката масичка на която имаше пистолет и пликче херойн.
Да.Знаеше всичко това,а не знаеше името си.
Не знаеше историята си.Момичетата често се опитваха да й разкажат това,което тя им бе разказвала в началото,но гласовете им сякаш заглъхваха.Но Кукличката сънуваше един сън.По-ярък от другите с едно име.
Мъжко име.Крисчън.
-Крисчън.-прошепна без да се осъзнае.сети ръце по тялото си и погледна към дрехите скоито бе облечена.Къса пънкарска поличка и чорапи на дупки.
Черен кожен сутиен и високи обувки.
Да..Нищо ново.
Сънуваше ли?
Не,отново бе надрусана.Съзнанието й бе така замъглено,тялото й слабо и посинено,не знаеше къде е,но усещаше как някой й удря леки плесници.
-Хайде кукло.Имаш клиент.-Кукло.От кога я наричаха така.
Как беше истинското й име?Имаше ли име?
Тя изхлипа,а някой я затегли.
Спирайки я пред някаква врата сутеньорът й хвана лицето й и се загледа в грима й.
Да,ето къде бе заспала.Докато я гримираха и обличаха.
От кожата й се носеше странен сладникав аромат.Тя се прокашля и чу думите.
-Перфектно.Хайде кукло и да се държиш добре,този мъж е важен.
Бред отвори вратата и я блъсна вътре в онзи клуб.Тя сякаш се осъзна и поклати ужасено глава.
-Не,моля те.Не.
-Млъквай.-изкрещя Бред и я блъсна по-грубо напред.
Малката ни мис може и да нямаше спомени от миналото си,да имаше бледи сънища,но това място.
Всичките пъти в които я изнасилваха тук,гасяха цигарите си в тялото й,биеха я и я използваха като подложка за шмъркане...
Господи как мразеше това място.
Усети леко убодване в сгънката на лакътя си и погледна към спринцовката която изкараха от там.Отново щяха да замъглят съзнанието й.
Тя прехапа разцепената си устна и ходейки едвам едвам се озова в едно от сепаретата.Блъснаха я в нечии скут и сякаш по някакъв навик тя уви ръце около врата на мъжа в чиито скут беше.
Тя вече не виждаше лицата им.Дори не ги усещаше докато я чукаха,не изпитваше болка.Просто се оставяше да правят с нея всичко,което пожелаят.Тя отдавна бе умряла.Отдавна бе осъзнала,че всеки опит да забрави и да преживее това ще бъде безполезнен.
Не знаеше какво обича,какво харесва...Знаеше само,че мрази живота си.
Очите й се приковаха към малката масичка на която имаше пистолет и пликче херойн.
Да.Знаеше всичко това,а не знаеше името си.
Не знаеше историята си.Момичетата често се опитваха да й разкажат това,което тя им бе разказвала в началото,но гласовете им сякаш заглъхваха.Но Кукличката сънуваше един сън.По-ярък от другите с едно име.
Мъжко име.Крисчън.
-Крисчън.-прошепна без да се осъзнае.сети ръце по тялото си и погледна към дрехите скоито бе облечена.Къса пънкарска поличка и чорапи на дупки.
Черен кожен сутиен и високи обувки.
Да..Нищо ново.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Чет Фев 28, 2013 5:54 pm
Крисчън бе разбрал най - накрая. След толкова много месеци къде са я отвели. Къде са я продали.
Господи не можеше да повярва, че отново се връща на това място. На това място, на което всички го познаваха като Виктор. Но трябваше, ако искаше да я измъкне трябваше да отиде.
Трябваше да се направи, че се връща в онези среди.
Крис, въздъхна влизайки в бордея, когато чу глас след себе си.
-Виктор, скъпи. Липсваше ми - каза му една синеока красавица, увивайки ръце около вратът му. Кристина.
Беше толкова красива, да но тази вечер, бе дошъл за една много по - различна дама.
Влезна навътре като отиде при Бред, обяснявайки му точно коя искаше. А той се подсмихна
-Онова, новото момиче, веднага ще е твоя. Нали знаеш, къде трябва да отидеш.
Крис кимна, като отиде именно на онова Вип сепаре. Естествено, не се и съмняваше, че хероина ще присъства на масата.
Остави пистолета и зачака. А когато Бред му я доведе, му идваше да му откъсне главата заради държанието му.
А тя сякаш не го виждаше. Гледаше само към масата, проследи погледа й до хероина, и му стана ясно, колко зле в същност беше положените.
А когато чу името си , леко се подсмихна
-Тук съм - прошепна съвсем тихичко, в ухото й притиснал я към тялото си.
Господи не можеше да повярва, че отново се връща на това място. На това място, на което всички го познаваха като Виктор. Но трябваше, ако искаше да я измъкне трябваше да отиде.
Трябваше да се направи, че се връща в онези среди.
Крис, въздъхна влизайки в бордея, когато чу глас след себе си.
-Виктор, скъпи. Липсваше ми - каза му една синеока красавица, увивайки ръце около вратът му. Кристина.
Беше толкова красива, да но тази вечер, бе дошъл за една много по - различна дама.
Влезна навътре като отиде при Бред, обяснявайки му точно коя искаше. А той се подсмихна
-Онова, новото момиче, веднага ще е твоя. Нали знаеш, къде трябва да отидеш.
Крис кимна, като отиде именно на онова Вип сепаре. Естествено, не се и съмняваше, че хероина ще присъства на масата.
Остави пистолета и зачака. А когато Бред му я доведе, му идваше да му откъсне главата заради държанието му.
А тя сякаш не го виждаше. Гледаше само към масата, проследи погледа й до хероина, и му стана ясно, колко зле в същност беше положените.
А когато чу името си , леко се подсмихна
-Тук съм - прошепна съвсем тихичко, в ухото й притиснал я към тялото си.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Чет Фев 28, 2013 6:14 pm
Думи.Не.Шепот.Това достигна до нея.
Тя се обърна към мъжа и спусна ръце по гърдите му.
Преглътна и молейки се съзнанието й да остане замъглено още достатъчно дълго се спусна надолу по тялото му.
През цялото време се молеше да умре.Искаше просто да умре.
Да сложи край.Всичко да свърши.
Да бъде обгърната от тъмнината.
Тя прокара пръстите си по панталоните му,а от предишните плахи движения,които помнехме така ясно нямаше и бегъл помен.
Какво й бяха причинили?
Е всичко,което можеше да ни хрумне,та и по-лошо.
Тя бръкна в боксерките му и сведе главата си надолу.
Опитваше се да свърши всичко възможно най-бързо.Да се стигне до същината,за да я оставят и да получи поредната доза.
А на тази тема тя беше наистина зле.
Ръцете й бяха в белези от всичките й опити за самоубиийство до всичките дупчици по тях.
Тя прокара език по дължината на члена му,а очите й отново се рееха някъде.
А помните ли я преди?
С онази руменина по бузите.Така плаха.Молеща се да му хареса.
Никога не е била в такъв ад...Ад на собствените си мисли,наркоманизирани мисли.Имаше ли кой да я събуди?
Естествено Анджелика не осъзнаваше кой е до нея,кой докосва.
Тя трябваше да преживее всички фази на абстиненцията преди да си го спомни,а надали имаше сили за това.
Дали имаше сили за нещо друго освен това,което правеше в момента.
-Извинявам се,че ви прекъсвам,но още един човек я иска Виктор.И..Не искам да съм груб,но той е шеф на заведението.Така че.Имате пет минути.-Бред почука часовника си и отново излезе от сепарето,а тя обхвана члена му в ръката си.
-Съжалявам.-да поне това бе останало в нея.Склоността да се извиянва и да не желае чуждото нещастие.
Тя вдигна поглед за пръв път от както бе тук към лицето на мъжа.Вгледа се в очите му,които й се сториха така познати.
Наклони глава и се опита да се усмихне.
-Познавам ви...Идвал сте тук и преди?О простете...Въпрос.-тя нямаше право да задава въпроси.Нямаше право на нищо подобно.
Тя преглътна.Вижте момичето не беше от отдавна в тези среди и не знаеше кой е Виктор Карпович.Бе чувлаа името му,но бе толкова друсана,че не знаеше как да функционира.Да асимилира и да навърже нещата.Не тя не знаеше,че Бред можеше да остане без главата си.Не осъзнаваше нищо от това.
Тя се обърна към мъжа и спусна ръце по гърдите му.
Преглътна и молейки се съзнанието й да остане замъглено още достатъчно дълго се спусна надолу по тялото му.
През цялото време се молеше да умре.Искаше просто да умре.
Да сложи край.Всичко да свърши.
Да бъде обгърната от тъмнината.
Тя прокара пръстите си по панталоните му,а от предишните плахи движения,които помнехме така ясно нямаше и бегъл помен.
Какво й бяха причинили?
Е всичко,което можеше да ни хрумне,та и по-лошо.
Тя бръкна в боксерките му и сведе главата си надолу.
Опитваше се да свърши всичко възможно най-бързо.Да се стигне до същината,за да я оставят и да получи поредната доза.
А на тази тема тя беше наистина зле.
Ръцете й бяха в белези от всичките й опити за самоубиийство до всичките дупчици по тях.
Тя прокара език по дължината на члена му,а очите й отново се рееха някъде.
А помните ли я преди?
С онази руменина по бузите.Така плаха.Молеща се да му хареса.
Никога не е била в такъв ад...Ад на собствените си мисли,наркоманизирани мисли.Имаше ли кой да я събуди?
Естествено Анджелика не осъзнаваше кой е до нея,кой докосва.
Тя трябваше да преживее всички фази на абстиненцията преди да си го спомни,а надали имаше сили за това.
Дали имаше сили за нещо друго освен това,което правеше в момента.
-Извинявам се,че ви прекъсвам,но още един човек я иска Виктор.И..Не искам да съм груб,но той е шеф на заведението.Така че.Имате пет минути.-Бред почука часовника си и отново излезе от сепарето,а тя обхвана члена му в ръката си.
-Съжалявам.-да поне това бе останало в нея.Склоността да се извиянва и да не желае чуждото нещастие.
Тя вдигна поглед за пръв път от както бе тук към лицето на мъжа.Вгледа се в очите му,които й се сториха така познати.
Наклони глава и се опита да се усмихне.
-Познавам ви...Идвал сте тук и преди?О простете...Въпрос.-тя нямаше право да задава въпроси.Нямаше право на нищо подобно.
Тя преглътна.Вижте момичето не беше от отдавна в тези среди и не знаеше кой е Виктор Карпович.Бе чувлаа името му,но бе толкова друсана,че не знаеше как да функционира.Да асимилира и да навърже нещата.Не тя не знаеше,че Бред можеше да остане без главата си.Не осъзнаваше нищо от това.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Чет Фев 28, 2013 7:14 pm
Господи, не можеше да повярва, че правеше това с него.. И точно когато беше готов, да я спре Бред връхлетя.
Виждате ли, Крисчън беше готов да го убие точно тук и сега. Но не го направи. Не.. просто изчака да излезне, като стисна зъбите си.
Знаеше, че тя бе толкова друсана, че ще има нужда от сериозна помощ.
Виждаше ръцете й, целите надупчени, в белези..
Господи до къде я бе довел, ето сега разбирате ли, защо реагира така като тя му каза, че го обича?
Видяхте ли, какво имаше предвид, като каза, че не е добре да обича него и да иска да е с него...
Притвори очите си и стана изнервен.
-Не виждала си ме на съвсем различно място, малката. - каза й той, като стисна зъбите си и взе рязко пистолета от масата.
-Ти няма да мърдаш от тук, разбра ли ме.
Излезна от Випа, като викна след Бред
- Ей, Бред.. тя няма да иде никъде, разбираш ли го - подсмихна се като, надигна пистолета си, срещу му, а окото му дори не мигна, когато натисна спусъка, и го уцели точно там, как го наричаше Майкъл.. а в десетката.
-Съжалявам брато. - каза той, като влезна обратно при нея и я хвана малко над лакатя. И я издърпа заедно с него повличайки я, към онази стая където трябваше да отиде точно след пет минути.
Заставяйки пред вратата, той я погледна и хвана раменете й и я разтресе.
-Слушай ме сега. Влизаш вътре и го разсейваш, а за останалото ще се погрижа ясно? - попита я пой, като не се сдържа и докосна устните си до челото й.
-Толкова съжалявам, че всичко това ти се случи- каза й той, като я остави да влезне навътре.
Виждате ли, Крисчън беше готов да го убие точно тук и сега. Но не го направи. Не.. просто изчака да излезне, като стисна зъбите си.
Знаеше, че тя бе толкова друсана, че ще има нужда от сериозна помощ.
Виждаше ръцете й, целите надупчени, в белези..
Господи до къде я бе довел, ето сега разбирате ли, защо реагира така като тя му каза, че го обича?
Видяхте ли, какво имаше предвид, като каза, че не е добре да обича него и да иска да е с него...
Притвори очите си и стана изнервен.
-Не виждала си ме на съвсем различно място, малката. - каза й той, като стисна зъбите си и взе рязко пистолета от масата.
-Ти няма да мърдаш от тук, разбра ли ме.
Излезна от Випа, като викна след Бред
- Ей, Бред.. тя няма да иде никъде, разбираш ли го - подсмихна се като, надигна пистолета си, срещу му, а окото му дори не мигна, когато натисна спусъка, и го уцели точно там, как го наричаше Майкъл.. а в десетката.
-Съжалявам брато. - каза той, като влезна обратно при нея и я хвана малко над лакатя. И я издърпа заедно с него повличайки я, към онази стая където трябваше да отиде точно след пет минути.
Заставяйки пред вратата, той я погледна и хвана раменете й и я разтресе.
-Слушай ме сега. Влизаш вътре и го разсейваш, а за останалото ще се погрижа ясно? - попита я пой, като не се сдържа и докосна устните си до челото й.
-Толкова съжалявам, че всичко това ти се случи- каза й той, като я остави да влезне навътре.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Чет Фев 28, 2013 7:24 pm
Куклата се огледа и разбрала къде се е озовала потърси лицето на онзи които я чакаше там.
Вече бе забравила какво й бе казал онзи мъж.Помнеше само очите му.
Но в момента дори мисълта за тях не можеше да прокуди ужасното чувство надигнало се в стомаха й.
Знаеше какво ще стане сега.Знаеше какво иска този мъж от нея.Какво ще й причини.
Видя усмивката му,единия му зъб беше златен и привличаше вниманието към себе си.Лицето му бе в белези,нямаше коса и бе достатъчно едър,за да ви прекърши.Той се изправи и я дръпна към себе си.Подуши въздуха около нея и присви очи.
-О скъпа..Защо никога не миришеш на море?-той присви очи и пръстите му се сключиха около врата й,той грубо блъсна гърба й в стената,а главата й се удари с глух удар в нея.Тя проплака,а лицето му отново изплува срещу нея.
-Колко пъти ти казах,че искам да миришеш така?Море.Не ванилия,не шоколад.Море!-извика и ръката му се стовари в стената до главата й.
Погледа й отново се замъгли,когато чу последвалите думи.
-Нищо и така ставаш за чукане.
Грубите му ръце разтвориха бедрата й,докато все още я стискаше за гръкляна.Тя не усещаше земята под краката си и не знаеше дали това се дължи на наркотиците или на силата му,но усети как тялото му се притиска към нейното и тя извика.
Другата му ръка се стрелна към устните й и ги запуши,а лицето му се приближи до ухото й.
-Тихо скъпа,тихо.Ако викаш ще свърша по-бързо а аз не искам това бейби.-Той захапа грубо едното й рамо,а тазът му отново се притисна към нея.
Болеше я не за друг,а защото не бе влажна,не бе възбудена или подготвена за това и тя просто не можеше да го понесе.А бе толкова надрусана,че дори не можеше да се съпротивлява.
Вече бе забравила какво й бе казал онзи мъж.Помнеше само очите му.
Но в момента дори мисълта за тях не можеше да прокуди ужасното чувство надигнало се в стомаха й.
Знаеше какво ще стане сега.Знаеше какво иска този мъж от нея.Какво ще й причини.
Видя усмивката му,единия му зъб беше златен и привличаше вниманието към себе си.Лицето му бе в белези,нямаше коса и бе достатъчно едър,за да ви прекърши.Той се изправи и я дръпна към себе си.Подуши въздуха около нея и присви очи.
-О скъпа..Защо никога не миришеш на море?-той присви очи и пръстите му се сключиха около врата й,той грубо блъсна гърба й в стената,а главата й се удари с глух удар в нея.Тя проплака,а лицето му отново изплува срещу нея.
-Колко пъти ти казах,че искам да миришеш така?Море.Не ванилия,не шоколад.Море!-извика и ръката му се стовари в стената до главата й.
Погледа й отново се замъгли,когато чу последвалите думи.
-Нищо и така ставаш за чукане.
Грубите му ръце разтвориха бедрата й,докато все още я стискаше за гръкляна.Тя не усещаше земята под краката си и не знаеше дали това се дължи на наркотиците или на силата му,но усети как тялото му се притиска към нейното и тя извика.
Другата му ръка се стрелна към устните й и ги запуши,а лицето му се приближи до ухото й.
-Тихо скъпа,тихо.Ако викаш ще свърша по-бързо а аз не искам това бейби.-Той захапа грубо едното й рамо,а тазът му отново се притисна към нея.
Болеше я не за друг,а защото не бе влажна,не бе възбудена или подготвена за това и тя просто не можеше да го понесе.А бе толкова надрусана,че дори не можеше да се съпротивлява.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Чет Фев 28, 2013 7:45 pm
Господи щеше да му пръсне главата разбиррате ли, не издържаше.
Само чуваше звука, който идваше от стаята и му ставаше лошо, боже как щеше да позволи това, да продължава?
Не можеше нали? Да точно така, не можеше да го позволи. Нервите му не издържаха, а колкото повече седеше и търпеше толкова по- лошо ставаше.
И той го знаеше.
Крисчън връхлетя в стаята като хала, и то не каква да е а бълваща огън, пистолета му се опря в главата на "шефа" и присви очите си, като едва ли не изръмжа срещу му.
- Пусни я, защото ще разпилея мозъка ти по - лицето й, а няма да е едно от най - приятните неща.. - излая той срещу него, а в очите му можехте да виде яда, който изпитваше в момента.
- А ти от къде се появи и кой си?
- Знаеш ли? Чувал ли си за Виктор Карпович? И за това, което може да ти причини? - попита Крис, да надяваше тези моменти Анжи да не помни, но нямаше избор..
-Та, кой не е чувал- прошепна мъжа, разтреперан обръщайки се с лице към него, но пистолета му все така седеше опрян в челото му.
-Можеш вече лично да се запознаеш с него. Както й с прекрасни ми приятел - каза той, докато натискаше спусака, за пореден път тази вечер, без дори да му мигне окото,.
Поклати глава, боже какво го караше да прави това момиче, въздъхна вече някак по - спокоен, пъха ръцете си под колената и кръста й и я вдига във въздуха, като щеше да я заведе именно в тях..
- Хайде да се прибираме мила - погали нежно челото й, като повярвайте никой не смееше да му каже нищо, доакто изнасяше Анжи от това място.. Въздъхна си, че я бе намерил, но сега с тези наркотици..
О господи какво ги чакаше.. Качи я в колата и отпраши директно към апартамента си.
Само чуваше звука, който идваше от стаята и му ставаше лошо, боже как щеше да позволи това, да продължава?
Не можеше нали? Да точно така, не можеше да го позволи. Нервите му не издържаха, а колкото повече седеше и търпеше толкова по- лошо ставаше.
И той го знаеше.
Крисчън връхлетя в стаята като хала, и то не каква да е а бълваща огън, пистолета му се опря в главата на "шефа" и присви очите си, като едва ли не изръмжа срещу му.
- Пусни я, защото ще разпилея мозъка ти по - лицето й, а няма да е едно от най - приятните неща.. - излая той срещу него, а в очите му можехте да виде яда, който изпитваше в момента.
- А ти от къде се появи и кой си?
- Знаеш ли? Чувал ли си за Виктор Карпович? И за това, което може да ти причини? - попита Крис, да надяваше тези моменти Анжи да не помни, но нямаше избор..
-Та, кой не е чувал- прошепна мъжа, разтреперан обръщайки се с лице към него, но пистолета му все така седеше опрян в челото му.
-Можеш вече лично да се запознаеш с него. Както й с прекрасни ми приятел - каза той, докато натискаше спусака, за пореден път тази вечер, без дори да му мигне окото,.
Поклати глава, боже какво го караше да прави това момиче, въздъхна вече някак по - спокоен, пъха ръцете си под колената и кръста й и я вдига във въздуха, като щеше да я заведе именно в тях..
- Хайде да се прибираме мила - погали нежно челото й, като повярвайте никой не смееше да му каже нищо, доакто изнасяше Анжи от това място.. Въздъхна си, че я бе намерил, но сега с тези наркотици..
О господи какво ги чакаше.. Качи я в колата и отпраши директно към апартамента си.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Чет Фев 28, 2013 7:56 pm
Надали щеше да помни случилото си,но гледаше червената си от кръв ръка с интерес.
Не разбираше какво има в предвид мъжа с това у дома,но от нея се откъсна тих стон.
Тя опря глава на гърдите му и прошепна.
-Не позволявай на Бред да ме пребие...Моля те.-и секунда по-късно изгуби съзнание.
Момичето отвори очите си и се вгледа в белия таван.
Тя простена усещайки липсата на наркотика.Огледа се.Не бе в нито един от домовете в които до сега се е събуждала.
Тя преглътна,а гърлото й бе адски сухо.
Имаше нужда от дозата си.
Стана от леглото и залитайки тръгна към вратата.Отвори я и се огледа.
Господи къде беше?Какво ставаше?
Анжи.Името й отново изплува в съзнанието й.
Спомен,но тя вече не се казваше така.
"Тук съм"-тихият шепот на гласът му.Този прекрасен мираж.Халюцинация.
Господи,колко й липсваше.
Крисчън.Тя затвори очи от мъка,прокле миговете си без наркотик във вените й и подпирайки се на стената тръгна към някаква светлина.Не знаеше къде е,но когато се подаде иззад ъгъла прошепна.
-Аз...Трябва да взема парите и да си тръгна.Сигурна съм,че..-тя вдигна поглед и осъзнавайки колко е надрусана все още простена и рухна на земята.
Ето го.Миража,спасението й...Любовта й.
Не,не беше той.
Нямаше как да е той.Картини от снощното преживяване.Бред,мъжа без лице...Шефа.Думите му.Действията му.
-Ти ме спаси.-прошепна гледайки към него.
Опита се да се усмихна,но тялото й бе разтърсено от горчивата болка.
Момичето извика и се хвана за корема.
Дрога.Трябваше й.Искаше.Втори спазъм и Анджелика отново загуби съзнание свличайки се на пода.
Не разбираше какво има в предвид мъжа с това у дома,но от нея се откъсна тих стон.
Тя опря глава на гърдите му и прошепна.
-Не позволявай на Бред да ме пребие...Моля те.-и секунда по-късно изгуби съзнание.
Момичето отвори очите си и се вгледа в белия таван.
Тя простена усещайки липсата на наркотика.Огледа се.Не бе в нито един от домовете в които до сега се е събуждала.
Тя преглътна,а гърлото й бе адски сухо.
Имаше нужда от дозата си.
Стана от леглото и залитайки тръгна към вратата.Отвори я и се огледа.
Господи къде беше?Какво ставаше?
Анжи.Името й отново изплува в съзнанието й.
Спомен,но тя вече не се казваше така.
"Тук съм"-тихият шепот на гласът му.Този прекрасен мираж.Халюцинация.
Господи,колко й липсваше.
Крисчън.Тя затвори очи от мъка,прокле миговете си без наркотик във вените й и подпирайки се на стената тръгна към някаква светлина.Не знаеше къде е,но когато се подаде иззад ъгъла прошепна.
-Аз...Трябва да взема парите и да си тръгна.Сигурна съм,че..-тя вдигна поглед и осъзнавайки колко е надрусана все още простена и рухна на земята.
Ето го.Миража,спасението й...Любовта й.
Не,не беше той.
Нямаше как да е той.Картини от снощното преживяване.Бред,мъжа без лице...Шефа.Думите му.Действията му.
-Ти ме спаси.-прошепна гледайки към него.
Опита се да се усмихна,но тялото й бе разтърсено от горчивата болка.
Момичето извика и се хвана за корема.
Дрога.Трябваше й.Искаше.Втори спазъм и Анджелика отново загуби съзнание свличайки се на пода.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Чет Фев 28, 2013 10:26 pm
Толкова беше съсипана, така я бяха съсипали, че му идваше не само онези двамата ами да разбере, кой точно бе поискал това, кой бе пратил онези мъже онази нощ.
О и повярвайте ми точно това правеха двамата с Майкъл. А разбереше ли Крис, щеше да ги завърже за някой хеликоптер и да им забива главите във всеки възможен връх..
-О малка моя... защо си станала? - попита я той, да много добре знаеше, колко зле щеше да е сега.
Беше минал по този път, но никога не бе стигал до хероин... А тя.. бяха й дали именно това, най - лошото, това което най - трудно се чистеше, и Крис, не знаеше как щеше да успее да я изчисти.
Отиде до нея и я вдигна на ръце , носейки я във ваната, остави я да седне, на ръба на ваната, като пусна топлата вода във ваната, да се пълни. а след това се изправи като я погледна и поклати глава.
Докато спеше, беше отишъл до една от клиниките и бе поискал метадон, не знаеше, как щеше да се справи без него.
Въздъхна, като го извади от шкафа, а след това извади малкото шишенце, като взе една спринцовка, и я напълни с него.
Приклекна до нея.
-Това, ще ти помогне да се отпуснеш и ще ти помага по време на чистенето любима - каза й той, като дръпна рката й към себе си. А в същото време потупа вените й за да изпъкнат и стискайки една от тях, той заби спринцовката във ръката й, а когато съдържанието й итече към вените й се надяваше да й мине малко.
След това спря водата и й помогна да махне тези ужасни дрехи. Като я вдигна и й помогна да влезне в банята.
-Майкъл ще дойде и ще ти донесе дрехи .. - каза й той мокрейки косата й.
О и повярвайте ми точно това правеха двамата с Майкъл. А разбереше ли Крис, щеше да ги завърже за някой хеликоптер и да им забива главите във всеки възможен връх..
-О малка моя... защо си станала? - попита я той, да много добре знаеше, колко зле щеше да е сега.
Беше минал по този път, но никога не бе стигал до хероин... А тя.. бяха й дали именно това, най - лошото, това което най - трудно се чистеше, и Крис, не знаеше как щеше да успее да я изчисти.
Отиде до нея и я вдигна на ръце , носейки я във ваната, остави я да седне, на ръба на ваната, като пусна топлата вода във ваната, да се пълни. а след това се изправи като я погледна и поклати глава.
Докато спеше, беше отишъл до една от клиниките и бе поискал метадон, не знаеше, как щеше да се справи без него.
Въздъхна, като го извади от шкафа, а след това извади малкото шишенце, като взе една спринцовка, и я напълни с него.
Приклекна до нея.
-Това, ще ти помогне да се отпуснеш и ще ти помага по време на чистенето любима - каза й той, като дръпна рката й към себе си. А в същото време потупа вените й за да изпъкнат и стискайки една от тях, той заби спринцовката във ръката й, а когато съдържанието й итече към вените й се надяваше да й мине малко.
След това спря водата и й помогна да махне тези ужасни дрехи. Като я вдигна и й помогна да влезне в банята.
-Майкъл ще дойде и ще ти донесе дрехи .. - каза й той мокрейки косата й.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Пет Мар 01, 2013 4:27 am
Майкъл?Това име й бе толкова познато.
Усещаше как болката в тялото й отшумява.
Момичето затвори очите си за миг и въздъхна.
Сякаш бе получила доза,но не..Главата й не се замъгляваше.
Въпреки всичко обаче тя се разтрепери сети се за неща,които до този момент не бе извиквала в съзнанието си.
-Баща ми?Той....-да тя искаше да попита как е.Все пак бяха минали месеци,а баща й със сигурност не бе понесъл липсата й.
Ами ако се беше случило най-лошото?Ако го бе загубила?Господи нима това беше възможно?
Тя обърна главата си към Крисчън и без да иска хвана ръката му.
-Защо дойде?Крис защо се върна?Защо не ме остави там....-искаше да допълни "след онази вечер" но не го каза.Все още си спомняше думите "ти не знаеш какво е любов"Пръстите й се дръпнаха от неговите и тя ги потопи във..Водата?Кога по дяволите се бе озовала тук?
О защо продължаваше да се чувства толкова зле?
Тя се закашля и затвори очите си,изви тялото си и усети приближаващият спазъм кашлица.
Да не би да беше болна?Не...Това бе заради цигареният дим в помещенията в които я държаха.
Анж спусна очи по тялото си и видя белега от една от цигарите загасени в тялото й.
Да спомняше си това.Първият път,когато на Бред му хрумна,че тя става за пепелник.
Спомни си как държаха ръцете й,за да не мърда,а сутеньора й си избираше къде да изгаси фаса си.И в крайна сметка реши че няма да е в лицето й,нямло да я искат ако я загрози така,така че най лесно му бе да избере корема й.
Тя преглътна и докосна мястото.
Ако само не беше избягала....
-Сега ще съм много зле,нали?-каза го тихо..Не искаше да е въпрос,но не искаше и да не получи отговор.Знаеше,че чистенето тепърва предстои...Надали Крис щеше да й позволи да продължи с наркотиците....
Усещаше как болката в тялото й отшумява.
Момичето затвори очите си за миг и въздъхна.
Сякаш бе получила доза,но не..Главата й не се замъгляваше.
Въпреки всичко обаче тя се разтрепери сети се за неща,които до този момент не бе извиквала в съзнанието си.
-Баща ми?Той....-да тя искаше да попита как е.Все пак бяха минали месеци,а баща й със сигурност не бе понесъл липсата й.
Ами ако се беше случило най-лошото?Ако го бе загубила?Господи нима това беше възможно?
Тя обърна главата си към Крисчън и без да иска хвана ръката му.
-Защо дойде?Крис защо се върна?Защо не ме остави там....-искаше да допълни "след онази вечер" но не го каза.Все още си спомняше думите "ти не знаеш какво е любов"Пръстите й се дръпнаха от неговите и тя ги потопи във..Водата?Кога по дяволите се бе озовала тук?
О защо продължаваше да се чувства толкова зле?
Тя се закашля и затвори очите си,изви тялото си и усети приближаващият спазъм кашлица.
Да не би да беше болна?Не...Това бе заради цигареният дим в помещенията в които я държаха.
Анж спусна очи по тялото си и видя белега от една от цигарите загасени в тялото й.
Да спомняше си това.Първият път,когато на Бред му хрумна,че тя става за пепелник.
Спомни си как държаха ръцете й,за да не мърда,а сутеньора й си избираше къде да изгаси фаса си.И в крайна сметка реши че няма да е в лицето й,нямло да я искат ако я загрози така,така че най лесно му бе да избере корема й.
Тя преглътна и докосна мястото.
Ако само не беше избягала....
-Сега ще съм много зле,нали?-каза го тихо..Не искаше да е въпрос,но не искаше и да не получи отговор.Знаеше,че чистенето тепърва предстои...Надали Крис щеше да й позволи да продължи с наркотиците....
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Съб Мар 02, 2013 8:05 am
Крисчън я погледна въздъхвайки. Боже, не трябваше въобще да се стига до тук, той трябваше да седи далеч от нея, още първия път и втория и да не позволява да има трети.
Но не той не го направи, а я хвърли във води, който я съсипаха.
Продължаваше да я гледа, докато не погали лицето й.
- Да скъпа ще боли.Ще става по - зле. - каза й той истината, нямаше за какво да я лъже. Но именно за това, беше взел метадона нали?
За да не я боли, за да мине по- леко всичко.
И тя да се почувства добре и защитена. Въпреки, че съвсем скоро, щеше да я остави, да живее живота, който трябва.
Щеше да я одтави да се радва на животва, който заслужава.
Това, което правеше, сега времето , което прекарваше с нея сега. Щеше да му е з апоследно.
Селед това, просто отново щеше да изчезне, Щеше да иде в Париж, може би Ибиза.
Да някъде на топло, някъде където щеше да е толкова далеч, че нямаше да се посвении да се върне при нея.
И отново да провали прекрасния й живот..
-А за баща ти... Анжи миля, че за това ще поговорим, когато си по - добре. Сега мисли само за това, как ще се оправиш.
Но не той не го направи, а я хвърли във води, който я съсипаха.
Продължаваше да я гледа, докато не погали лицето й.
- Да скъпа ще боли.Ще става по - зле. - каза й той истината, нямаше за какво да я лъже. Но именно за това, беше взел метадона нали?
За да не я боли, за да мине по- леко всичко.
И тя да се почувства добре и защитена. Въпреки, че съвсем скоро, щеше да я остави, да живее живота, който трябва.
Щеше да я одтави да се радва на животва, който заслужава.
Това, което правеше, сега времето , което прекарваше с нея сега. Щеше да му е з апоследно.
Селед това, просто отново щеше да изчезне, Щеше да иде в Париж, може би Ибиза.
Да някъде на топло, някъде където щеше да е толкова далеч, че нямаше да се посвении да се върне при нея.
И отново да провали прекрасния й живот..
-А за баща ти... Анжи миля, че за това ще поговорим, когато си по - добре. Сега мисли само за това, как ще се оправиш.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Съб Мар 02, 2013 8:10 am
Очите й се вдигнаха към него и тя вече знаеше.
Някак си го бе усетила много отдавна.Тя обгърна тяло с ръце и тялото й се разтърси.
Господи не.Единственото което й беше останало.
В същия момент тялото й бе разтърсено от болка.Не знаеше дали е душевна или физическа,но заплака с цяло гърло докато не чу глас.
Толкова познат.
-Анж?
Тя отвори очи и го погледна през сълзи.
Майкъл.Момчето хвърли някакви торби на земята и без да се замисля се озова във водата до нея прегръщайки я.
Анджелика заплака в ръцете му.Зарови пръсти в тениската му и захллипа.
-Моля те...Искам...Не искам да се чистя.Не искам,искам дрога о Майки,моля те.
Да ето същината започваше.Тя имаше нужда да забрави,да не вижда,да не чувства и да не усеща...
Искаше всичко това да приключи
Някак си го бе усетила много отдавна.Тя обгърна тяло с ръце и тялото й се разтърси.
Господи не.Единственото което й беше останало.
В същия момент тялото й бе разтърсено от болка.Не знаеше дали е душевна или физическа,но заплака с цяло гърло докато не чу глас.
Толкова познат.
-Анж?
Тя отвори очи и го погледна през сълзи.
Майкъл.Момчето хвърли някакви торби на земята и без да се замисля се озова във водата до нея прегръщайки я.
Анджелика заплака в ръцете му.Зарови пръсти в тениската му и захллипа.
-Моля те...Искам...Не искам да се чистя.Не искам,искам дрога о Майки,моля те.
Да ето същината започваше.Тя имаше нужда да забрави,да не вижда,да не чувства и да не усеща...
Искаше всичко това да приключи
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Съб Мар 02, 2013 10:24 am
Крисчън затвори очи, нямаше какво да направи. Просто не можеше да й даде това.. Не можеше да й позволи да продължава да се друса.
Погледна към Майкъл, като му кимна.
- Аз ще ви оставя... моля те не й давай да прави глупости. - помоли го той, като излезна от банята.
Нямаше да позволи тя да продължи, дори ако това, значеше да умре, пак нямаше да й даде да продължи да се друса.
Въздъхна като поклащаше глава докато вървеше в коридора.
Трябваше да поговори, с някой.. Трябваше да уреди нещата по - новата инсценация. А това значеше да отнеме отново нечий живот, за да вземе самоличността му.
Боже, колко мразеше да прави всичко това. Но трябваше.
Извади телефона си от джоба, като набра номера на Майкъл. А още след първия сингал телефона беше дигнат.
- Трябва да ми помогнеш. Съвсем скоро трябва, да направим оново което направихме преди години. Да. Но този пък дори фамилията Майкъл. Добре. - затвори телефона, нямаше как да остане с нея, нямаше да коства живота й отново. Никога и в никакъв случей.
Погледна към Майкъл, като му кимна.
- Аз ще ви оставя... моля те не й давай да прави глупости. - помоли го той, като излезна от банята.
Нямаше да позволи тя да продължи, дори ако това, значеше да умре, пак нямаше да й даде да продължи да се друса.
Въздъхна като поклащаше глава докато вървеше в коридора.
Трябваше да поговори, с някой.. Трябваше да уреди нещата по - новата инсценация. А това значеше да отнеме отново нечий живот, за да вземе самоличността му.
Боже, колко мразеше да прави всичко това. Но трябваше.
Извади телефона си от джоба, като набра номера на Майкъл. А още след първия сингал телефона беше дигнат.
- Трябва да ми помогнеш. Съвсем скоро трябва, да направим оново което направихме преди години. Да. Но този пък дори фамилията Майкъл. Добре. - затвори телефона, нямаше как да остане с нея, нямаше да коства живота й отново. Никога и в никакъв случей.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Съб Мар 02, 2013 2:05 pm
Майкъл й помогна да се облече,като през цялото време й говореше.Обясняваше й какво се е случило,разказваше й за баща й.
Разказа й за Никълъс,които след онази вечер я търсел всеки ден.Разказа й за погребението,а през цялото време тялото й бе разтърсвано от конвулсии.
Тя затвори очи,когато я изведе от банята и я изправи пред огледалото.
Отвори очи и поклати глава.
Коя беше тя?
Облечена в памучна тениска,която помнеше от преди и червени дънки.Крачетата й бяха боси,а черната коса вързана на опашка.
Майкъл я прегърна и прошепна на ухото й.
-Съжалявам,че всичко това се случи...Съжалявам и за баща ти.-Анджелика кимна с глава и се срина на пода загледана в шарките.
Вдигна за миг поглед към Майкъл и се усмихна.
-Може ли да остана само за малко сама?-Майкъл я целуна по челото и излезе от стаята затваряйки вратата зад гърба си.
Когато се убеди че е наистина сама Анжи скокна на крака и отиде в банята.
Отвори всички шкафове и започна да вади лекарства.Всички лекарства които имаше там.Тя не искаше метадон,искаше да се надруса.Херойн.Имаше нужда от това,но....Тук нямаше.За това пък изсипа всичките хапчета в шепата си.Обезболяващи,приспивателни дори обикновен аналгин.
Погледна за миг очите си в огледалото и изсипа огромната шепа лекарства в устата си.
Наведе се към мивката и започна да пие вода.
Когато преглътна и последното тя отиде треперейки до вратата и я заключи.
Издърпа един от шкафовете за кърпи пред вратата и облягайки се на едната стена започна да плаче.
Плачеше за баща си,майка си и за себе си.
За всичко,което се бе случило,плачеше за това,което бе видяла в очите на Крисчън,убедена че нещо лошо ще се случи....
И докато все повече и повече сълзите напираха в нея все повече тя губеше усет за околният свят.
Очите й се затвориха и нова болка разтърси тялото й.Сякаш токов удар,които й помогна да заспи.
Или по-точно да припадне.
Разказа й за Никълъс,които след онази вечер я търсел всеки ден.Разказа й за погребението,а през цялото време тялото й бе разтърсвано от конвулсии.
Тя затвори очи,когато я изведе от банята и я изправи пред огледалото.
Отвори очи и поклати глава.
Коя беше тя?
Облечена в памучна тениска,която помнеше от преди и червени дънки.Крачетата й бяха боси,а черната коса вързана на опашка.
Майкъл я прегърна и прошепна на ухото й.
-Съжалявам,че всичко това се случи...Съжалявам и за баща ти.-Анджелика кимна с глава и се срина на пода загледана в шарките.
Вдигна за миг поглед към Майкъл и се усмихна.
-Може ли да остана само за малко сама?-Майкъл я целуна по челото и излезе от стаята затваряйки вратата зад гърба си.
Когато се убеди че е наистина сама Анжи скокна на крака и отиде в банята.
Отвори всички шкафове и започна да вади лекарства.Всички лекарства които имаше там.Тя не искаше метадон,искаше да се надруса.Херойн.Имаше нужда от това,но....Тук нямаше.За това пък изсипа всичките хапчета в шепата си.Обезболяващи,приспивателни дори обикновен аналгин.
Погледна за миг очите си в огледалото и изсипа огромната шепа лекарства в устата си.
Наведе се към мивката и започна да пие вода.
Когато преглътна и последното тя отиде треперейки до вратата и я заключи.
Издърпа един от шкафовете за кърпи пред вратата и облягайки се на едната стена започна да плаче.
Плачеше за баща си,майка си и за себе си.
За всичко,което се бе случило,плачеше за това,което бе видяла в очите на Крисчън,убедена че нещо лошо ще се случи....
И докато все повече и повече сълзите напираха в нея все повече тя губеше усет за околният свят.
Очите й се затвориха и нова болка разтърси тялото й.Сякаш токов удар,които й помогна да заспи.
Или по-точно да припадне.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Съб Мар 02, 2013 2:29 pm
Карпович въдъхна влизайки от терасата и погледна Майкъл седящ в хола.
Повдигна веждата си, като го погледна присвивайки очи
- Казах ли ти да не я оставяш сама? - попита го той, като тръгна към стаята, където нея я нямаше, погледна към вратата на банята и в следващия миг долови хлипането от вътре.
Щеше да убие някой, но не знаеше кой. Дали нея, защото бе сигурна какво е направила, или Майкъл, че я бе оставил сама.
Натисна бравата на вратата, но нямаше никакъв ефект, не беше заключена, а той вече наистина се палеше.
-Анджелика отвори вратата веднага. - каза й бесен, но му бе пределно ясно, че от това нямаше да има никакъв ефект.
Разбирате ли, че от километри можеше да надуши, че се бе натъпкала с лекарствата. Кажете му, защо трябваше да прави това в момента? Крис се вбеси още повече като на вратата й трябваше само един негов удър, преди да подаде на тежеста му и да асе отвори, а нея да я намери на земята.
Приклекна към нея, като я взе в скута си
- Защо го правиш, по дяволите? - попита той, като я надигна над тоалетната без никакъв проблем, бръкна без грам погнуса в гърлото й опипвайки сливиците й с пръстите. Докато не предизвика повръщането й.
Повдигна веждата си, като го погледна присвивайки очи
- Казах ли ти да не я оставяш сама? - попита го той, като тръгна към стаята, където нея я нямаше, погледна към вратата на банята и в следващия миг долови хлипането от вътре.
Щеше да убие някой, но не знаеше кой. Дали нея, защото бе сигурна какво е направила, или Майкъл, че я бе оставил сама.
Натисна бравата на вратата, но нямаше никакъв ефект, не беше заключена, а той вече наистина се палеше.
-Анджелика отвори вратата веднага. - каза й бесен, но му бе пределно ясно, че от това нямаше да има никакъв ефект.
Разбирате ли, че от километри можеше да надуши, че се бе натъпкала с лекарствата. Кажете му, защо трябваше да прави това в момента? Крис се вбеси още повече като на вратата й трябваше само един негов удър, преди да подаде на тежеста му и да асе отвори, а нея да я намери на земята.
Приклекна към нея, като я взе в скута си
- Защо го правиш, по дяволите? - попита той, като я надигна над тоалетната без никакъв проблем, бръкна без грам погнуса в гърлото й опипвайки сливиците й с пръстите. Докато не предизвика повръщането й.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Съб Мар 02, 2013 2:42 pm
Не беше сигурна какво става,но някак си не искаше да се случва.
Тя простена и изповръща всичко,което бе погълна.
Разтрепера се и се опря на нечии гърди.
-Защо го правиш?Защо не ме оставиш да умра?!-тя изхлипа и нова болка разтърси тялото й,стана й студено.
Толкова студено.
Започна да трепери сигурна,че ще мине,но очевидно грешеше.
Пръстите й се свиха около нечия блуза,а очите йс е обърнаха.
Гърч.
Да и тепърва започваха.
Вярвайте ми Анжи бе от този тип хора,които най-много от всичко мразят болката и това да страдат и точно това бе една от причините поради която искаше всичко да свърши.
Но уви Крисчън нямаше да й го позволи.Естествено ако Анжи знаеше каква изненада й готви той отдавна щеше да се е самоубила.
Но момичето само подозираше,защото липсата на наркотици помагаше на шестото й чувство,усилваше го и тя предусещаше.Очакваше,но не знаеше какво.
И всичко това се въртеше в нашите мисли,докато тялото й продължаваше да се тресе в ръцете на Карпович.
Майкъл влезе в банята и ахна.
-Но...Мислех,че тя просто иска да пострада за баща си....-момчето затвори очи и отиде до нея.Свали колана си и преди да е изчакал още малко го пъхна между устните й за да не си прехапе езика.
-Какво ще правим с нея?
Тя простена и изповръща всичко,което бе погълна.
Разтрепера се и се опря на нечии гърди.
-Защо го правиш?Защо не ме оставиш да умра?!-тя изхлипа и нова болка разтърси тялото й,стана й студено.
Толкова студено.
Започна да трепери сигурна,че ще мине,но очевидно грешеше.
Пръстите й се свиха около нечия блуза,а очите йс е обърнаха.
Гърч.
Да и тепърва започваха.
Вярвайте ми Анжи бе от този тип хора,които най-много от всичко мразят болката и това да страдат и точно това бе една от причините поради която искаше всичко да свърши.
Но уви Крисчън нямаше да й го позволи.Естествено ако Анжи знаеше каква изненада й готви той отдавна щеше да се е самоубила.
Но момичето само подозираше,защото липсата на наркотици помагаше на шестото й чувство,усилваше го и тя предусещаше.Очакваше,но не знаеше какво.
И всичко това се въртеше в нашите мисли,докато тялото й продължаваше да се тресе в ръцете на Карпович.
Майкъл влезе в банята и ахна.
-Но...Мислех,че тя просто иска да пострада за баща си....-момчето затвори очи и отиде до нея.Свали колана си и преди да е изчакал още малко го пъхна между устните й за да не си прехапе езика.
-Какво ще правим с нея?
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Съб Мар 02, 2013 3:27 pm
Сега какво щяха да правят с нея ли? Ами това за, което се сещаше в момента. Единствения начин, колкото й да не му се искаше, за да я задържи и да не прави повече глупости.
А той знаеше, че щеше да има прекалено много ако я оставеше свободна.
Държеше я в ръцете си докато тялото й напълно не се успокой, и не спря да се гърчи.
Въздъхна като поклати главата си.
- Ще я вържем за леглото и ще и даваме само вода, докато не й дойде акъла. И преди да си запротестирал, това е единствения начин, за да не направи поредната глупост - каза му той, като я вдигна в ръцете си и извади колана от устата й.
Остави я на леглото вадейки от гардероба една тениска, придружена с бельо което извади от дрехите, който Майкъл и бе донесъл.
Подсуши с доста мъка тялото й, като облече дрехите й, а очите му не желаеха да го обхождат, само й само да не виждат всичките наранявания, всичките белези останали по него.
Защото това, отново го ядосваше.
Въздъхна лекичко, като я остави и взе колана на Майкъл, а ръцете й ги завърза толкова опитно, за рамката, че нямше как да се измъкне.
- Съжалявам миличка - прошепна той преди да докосне челото й, и седна до нея на леглото, като милваше лицето й.
Въздъхна всичко прекрачваше всякакви граници.
А той знаеше, че щеше да има прекалено много ако я оставеше свободна.
Държеше я в ръцете си докато тялото й напълно не се успокой, и не спря да се гърчи.
Въздъхна като поклати главата си.
- Ще я вържем за леглото и ще и даваме само вода, докато не й дойде акъла. И преди да си запротестирал, това е единствения начин, за да не направи поредната глупост - каза му той, като я вдигна в ръцете си и извади колана от устата й.
Остави я на леглото вадейки от гардероба една тениска, придружена с бельо което извади от дрехите, който Майкъл и бе донесъл.
Подсуши с доста мъка тялото й, като облече дрехите й, а очите му не желаеха да го обхождат, само й само да не виждат всичките наранявания, всичките белези останали по него.
Защото това, отново го ядосваше.
Въздъхна лекичко, като я остави и взе колана на Майкъл, а ръцете й ги завърза толкова опитно, за рамката, че нямше как да се измъкне.
- Съжалявам миличка - прошепна той преди да докосне челото й, и седна до нея на леглото, като милваше лицето й.
Въздъхна всичко прекрачваше всякакви граници.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Съб Мар 02, 2013 3:35 pm
Отваряйки очи Анджелика осъзна,че й е неудобно.
Тя се опита да дръпне ръце,но ефект нямаше.Обаче вместо това изпита студ.
Наистина много студ.
Тя се огледа.
Беше завързана.Защо беше заъврзана.
Дръпна ръце и сякаш щеше да ги откъсне.
Не,не беше истина.
Болеше я.
Толкова силно.Костите й се разяждаха,Не лежеше в киселина.Какво подяволите ставаше.
Колко време бе минало.
Вълните болка не спираха,дори не затихваха бяха все по-силни.
Тя извика и изви тяло.
Вратата на стаята се отвори и видя лицето на приятеля си.
Още един вик на болка се откъсна от устнтие й и затрепери от студ.
-Моля те Майки,моля те.Само една малка доза и всичко ще е наред.Моля те.Пусни ме.Моля те.-захлипа.
Да,наркоманите бяха доста добри лъжци,сякаш наркотикът така им действаше.
Тя изви главата си назад и простена отново.
Затрепери от студа и отново извика/
-Скъпа.Ако ти дам..Крис ще ме убие...Не трябва,трябва да се изчистиш.-заговори и погали челото й.
-Не ме пипай,пусни ме.Искам даумра.Пусни ме.Мамка му Майкъл дай ми шибаната доза.-извика и тялото й отново се изви под болката.
Искаше го.Искаше го толкова силно.
Тя се опита да дръпне ръце,но ефект нямаше.Обаче вместо това изпита студ.
Наистина много студ.
Тя се огледа.
Беше завързана.Защо беше заъврзана.
Дръпна ръце и сякаш щеше да ги откъсне.
Не,не беше истина.
Болеше я.
Толкова силно.Костите й се разяждаха,Не лежеше в киселина.Какво подяволите ставаше.
Колко време бе минало.
Вълните болка не спираха,дори не затихваха бяха все по-силни.
Тя извика и изви тяло.
Вратата на стаята се отвори и видя лицето на приятеля си.
Още един вик на болка се откъсна от устнтие й и затрепери от студ.
-Моля те Майки,моля те.Само една малка доза и всичко ще е наред.Моля те.Пусни ме.Моля те.-захлипа.
Да,наркоманите бяха доста добри лъжци,сякаш наркотикът така им действаше.
Тя изви главата си назад и простена отново.
Затрепери от студа и отново извика/
-Скъпа.Ако ти дам..Крис ще ме убие...Не трябва,трябва да се изчистиш.-заговори и погали челото й.
-Не ме пипай,пусни ме.Искам даумра.Пусни ме.Мамка му Майкъл дай ми шибаната доза.-извика и тялото й отново се изви под болката.
Искаше го.Искаше го толкова силно.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Съб Мар 02, 2013 4:13 pm
Карпович беше отишъл до аптеката. Беше се сетил, да пробва нещо. Може би това щеше да успее да я успокой. Може би наистина освен метадона можеше да и бие някое друго успокойтелно.
Точно това щеше й да направи.
Влизайки в апартамента, я чу да вика по Майкъл. И тресна вратата след себе си, като мина по коридора и влезна в спалнята.
- Излез за малко, моля - каза съвсем очтивно, гледайки я ядосано, въпреки, че трябваше да се ядосва на себе си, но тя го ядосваше в момента.
Приближи се до нея, но не й каза абсолютно нищо.
Извади спринцовката от пликчето и течния валериан, като седна на леглото до нея, и реши, че ще е най - добре да и го бие в грабначния стълб, там най - бързо щеше да хване цялото й тяло.
- Сега, ще ме слушаш внимателно Анджелика, защото започва да ми омръзва и наистина ще те оставя да се друсаш, но повярвай ми няма да гледам как умираш, ясно? - попита я той, като обърна тялото й, на една страна и вдигна тениската й, вкарвайки иглата внимателно към костния й мозък.
Където изпусна успокойтелните..
- Сега ще се успокойш малко.А Майкъл, няма да остава повече сам с теб - каза й той, като стана от леглто влизайки в банята и хвърляйки спринцовката в кофата.
Точно това щеше й да направи.
Влизайки в апартамента, я чу да вика по Майкъл. И тресна вратата след себе си, като мина по коридора и влезна в спалнята.
- Излез за малко, моля - каза съвсем очтивно, гледайки я ядосано, въпреки, че трябваше да се ядосва на себе си, но тя го ядосваше в момента.
Приближи се до нея, но не й каза абсолютно нищо.
Извади спринцовката от пликчето и течния валериан, като седна на леглото до нея, и реши, че ще е най - добре да и го бие в грабначния стълб, там най - бързо щеше да хване цялото й тяло.
- Сега, ще ме слушаш внимателно Анджелика, защото започва да ми омръзва и наистина ще те оставя да се друсаш, но повярвай ми няма да гледам как умираш, ясно? - попита я той, като обърна тялото й, на една страна и вдигна тениската й, вкарвайки иглата внимателно към костния й мозък.
Където изпусна успокойтелните..
- Сега ще се успокойш малко.А Майкъл, няма да остава повече сам с теб - каза й той, като стана от леглто влизайки в банята и хвърляйки спринцовката в кофата.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Съб Мар 02, 2013 4:21 pm
Момичето простена и потръпна.
Преглътна мъчително и въздъхна,когато усети спокойствието и тишината.
Тя затвори очи и прошепна.
-Знам,че ще ме оставиш...Знам го.Усещам го,но когато го сториш...Не се връщай повече.Не идвай да ме спасяваш...След като го направиш ме остави наистина завинаги и страдай за това,че сам си си го причинил.
Преди да си помислите нещо...Анджелика вече спеше достатъчно дълбоко,за да не помни това.
Но както казахме много по-рано тя беше родена с воал,а това извикваше у нея неща подобни като у децата индиго.
С тази разлика,че при нея нямаше ясна представа за това.
И сега нека се потопим в съня й.
Спомени за онова,което бе преживяла,но не през изминалите месеци,а с него.Онези техни моменти.
"Леле господине,аз мога да се телепортирам.Тъкмо си седях в нас и си мислех,колко хубаво би било" и още много подобни...
Тя въздъхна на сън и се отпусна.
Имаше един плюс на това мъжът които ви обича да е Виктор Карпович...В момента я наблюдавате.Е естествено той още не го съзнаваше,но все пак я обичаше.Някъде там под хилядите самоличности,ярост и омраза той изпитваше силна любов към нея.
Може би дори силна колкото нейната към него.Но за това надали можем да кажем със сигурност.
Преглътна мъчително и въздъхна,когато усети спокойствието и тишината.
Тя затвори очи и прошепна.
-Знам,че ще ме оставиш...Знам го.Усещам го,но когато го сториш...Не се връщай повече.Не идвай да ме спасяваш...След като го направиш ме остави наистина завинаги и страдай за това,че сам си си го причинил.
Преди да си помислите нещо...Анджелика вече спеше достатъчно дълбоко,за да не помни това.
Но както казахме много по-рано тя беше родена с воал,а това извикваше у нея неща подобни като у децата индиго.
С тази разлика,че при нея нямаше ясна представа за това.
И сега нека се потопим в съня й.
Спомени за онова,което бе преживяла,но не през изминалите месеци,а с него.Онези техни моменти.
"Леле господине,аз мога да се телепортирам.Тъкмо си седях в нас и си мислех,колко хубаво би било" и още много подобни...
Тя въздъхна на сън и се отпусна.
Имаше един плюс на това мъжът които ви обича да е Виктор Карпович...В момента я наблюдавате.Е естествено той още не го съзнаваше,но все пак я обичаше.Някъде там под хилядите самоличности,ярост и омраза той изпитваше силна любов към нея.
Може би дори силна колкото нейната към него.Но за това надали можем да кажем със сигурност.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Съб Мар 02, 2013 4:43 pm
Да нямаше да бъде толкова хубаво. Да той щеше да я остави, но нямаше да я остави защото не я обичаше, не напротив щеше да я остави именно, затова.
-Обичам те - прошепна той в ухото й. Като стана.
Имаше нужада самия той имаше нужда от почивка.
И това нямаше спор, не беше спал от няколко дни и вярвайте ми нямаше да мигне докато тя не се оправеше.
Въздъхна и излезна от стаята отивайки в хола, където самия Майкъл беше заспал.
Загледа се през прозореца, като гледаше светлините на града, как можеше всичко да бъде толкова объркано.
Стисна зъбите си, как можеше да бъде толкова мекушав около нея. А й наистина трябваше да я остави, докато му беше времето. Да точно така. Още тогава, както бяхме казали и преди Карпович не искаше да се задълбочава,, но беше нагазил в прекалено дълбоки води.
Толкова бързо. А най - лошото беше, че точно когато я беше намерил , щеше да й помогне да се оправи и след това да я остави да живее точно както трябваше, а не с някой който съвсем скоео щеше да остарее, а тя бе в разцвета на годините си.
Но това си бе чистата истина.
-Обичам те - прошепна той в ухото й. Като стана.
Имаше нужада самия той имаше нужда от почивка.
И това нямаше спор, не беше спал от няколко дни и вярвайте ми нямаше да мигне докато тя не се оправеше.
Въздъхна и излезна от стаята отивайки в хола, където самия Майкъл беше заспал.
Загледа се през прозореца, като гледаше светлините на града, как можеше всичко да бъде толкова объркано.
Стисна зъбите си, как можеше да бъде толкова мекушав около нея. А й наистина трябваше да я остави, докато му беше времето. Да точно така. Още тогава, както бяхме казали и преди Карпович не искаше да се задълбочава,, но беше нагазил в прекалено дълбоки води.
Толкова бързо. А най - лошото беше, че точно когато я беше намерил , щеше да й помогне да се оправи и след това да я остави да живее точно както трябваше, а не с някой който съвсем скоео щеше да остарее, а тя бе в разцвета на годините си.
Но това си бе чистата истина.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Съб Мар 02, 2013 4:52 pm
Мина седмица и половина преди да видите промяната в Анджелика.
Но когато тя настъпи бе осезаема.
В деня в които Майкъл отвори плахо вратата,за да й донесе вода се ухили и извика.
-Кучко ти си добре.!-момчето скочи на леглото до нея и отвърза ръцете й като я прегърна.
Тя се усмихна и се изчерви,точно както правеше винаги преди.
-Здравееей.-прошепна и се дръпна от него.
Момичето омилва лицето на приятеля си и осъзнавайки колко е глупаво двамата заплакаха в един глас.
Охх колкое хубаво да имаш приятел гей.
Момчето отново започна да й говори,а тя ахваше и се усмихваше докато й разказваше какво е станало докато я нямаше.
Но тя не го слушаше много внимателно,ослушваше се за нещо съвсем различно.Ослушваше се за него.За мъжът,които я бе спасил.
-След малко ще дойде,сигурно е отишал за още лекарства,но като те гледам може да ми врътнеш един танц нали?Хайде ела да ядем гофрети.Дават Лило и Стич.
Момичето се усмихна и бавно стана от леглото,колко бе странно всичко това.Да е чиста,да не я боли и да не...Тя потрепери и уви ръце около тялото си.
-Много зле ли бях?
-От скалата едно до десет?Четиридесет.-Майкъл поклати глава и я помилва.
-Погрижих се за белезите ти с онзи хирургическия крем,почти ги няма.Вече си като нова.Отново. Малката ми красавица.-той я задърпа към хола и я бутна на дивана.Анж седна и той й подаде чиния с гофрети намазани с шоколад.
-Преди да спориш имаш да качваш бая.Преди беше 40 кила сега си 30....Как още си жива не знам...
- И аз не знам.Започна ли да си чете книжки?-вече гофореха за филма,а Анджелика продължаваше да се ослушва докато го чакаше.
Но когато тя настъпи бе осезаема.
В деня в които Майкъл отвори плахо вратата,за да й донесе вода се ухили и извика.
-Кучко ти си добре.!-момчето скочи на леглото до нея и отвърза ръцете й като я прегърна.
Тя се усмихна и се изчерви,точно както правеше винаги преди.
-Здравееей.-прошепна и се дръпна от него.
Момичето омилва лицето на приятеля си и осъзнавайки колко е глупаво двамата заплакаха в един глас.
Охх колкое хубаво да имаш приятел гей.
Момчето отново започна да й говори,а тя ахваше и се усмихваше докато й разказваше какво е станало докато я нямаше.
Но тя не го слушаше много внимателно,ослушваше се за нещо съвсем различно.Ослушваше се за него.За мъжът,които я бе спасил.
-След малко ще дойде,сигурно е отишал за още лекарства,но като те гледам може да ми врътнеш един танц нали?Хайде ела да ядем гофрети.Дават Лило и Стич.
Момичето се усмихна и бавно стана от леглото,колко бе странно всичко това.Да е чиста,да не я боли и да не...Тя потрепери и уви ръце около тялото си.
-Много зле ли бях?
-От скалата едно до десет?Четиридесет.-Майкъл поклати глава и я помилва.
-Погрижих се за белезите ти с онзи хирургическия крем,почти ги няма.Вече си като нова.Отново. Малката ми красавица.-той я задърпа към хола и я бутна на дивана.Анж седна и той й подаде чиния с гофрети намазани с шоколад.
-Преди да спориш имаш да качваш бая.Преди беше 40 кила сега си 30....Как още си жива не знам...
- И аз не знам.Започна ли да си чете книжки?-вече гофореха за филма,а Анджелика продължаваше да се ослушва докато го чакаше.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Съб Мар 02, 2013 5:31 pm
Отново метадони бе му писанало мислеше, си че вече е добре, но все пак за всеки случай той взе още една доза, само за да има.
Въздъхна качвайки се в ансансьора, вярвате ли, че толкова пъти колкото през тази една седмица, той не бе излизал от апартамента.
Майкъл бе уредил всичко, беше готово и само чакаше той да каже сега. И да я остави отивайки към новия си живот, за да бъде тя щастлива.
Преглътна тежко влизайки в апартамента.
А като видя къде беше тя, колко свежа беше, забрави всичките мисли от главата си, пусна плика на земята и отиде като ловко я вдигна от дивана и я взе в прегръдките си.
-Изглеждаш наистина добре - каза й той, като заби главата си в свивката на вратът й поемайки неиния си аромат.
Онзи така добре познат аромат, който не можеше да забрави и го преследваше..
-Толкова съжалявам Анж, аз съм виновен за всичко - казваше й докато устните му нежно изпиваха вратът й, като едната му ръка седеше под дупето й, а другата галеше бавно гърба й.
Въздъхна качвайки се в ансансьора, вярвате ли, че толкова пъти колкото през тази една седмица, той не бе излизал от апартамента.
Майкъл бе уредил всичко, беше готово и само чакаше той да каже сега. И да я остави отивайки към новия си живот, за да бъде тя щастлива.
Преглътна тежко влизайки в апартамента.
А като видя къде беше тя, колко свежа беше, забрави всичките мисли от главата си, пусна плика на земята и отиде като ловко я вдигна от дивана и я взе в прегръдките си.
-Изглеждаш наистина добре - каза й той, като заби главата си в свивката на вратът й поемайки неиния си аромат.
Онзи така добре познат аромат, който не можеше да забрави и го преследваше..
-Толкова съжалявам Анж, аз съм виновен за всичко - казваше й докато устните му нежно изпиваха вратът й, като едната му ръка седеше под дупето й, а другата галеше бавно гърба й.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Съб Мар 02, 2013 5:45 pm
Момичето потрепери и една женска въздишка на удоволствие се откъсна от устните й.
Не обърна внимание на Майкъл които се изниза и излезе от апартамента.
Не обърна внимание на филма или храната.
Тя уви ръце зад врата му и потърси плахо устните му.
Колко й бе липсвал.Бяха й липсвали всички тези докосвания, ласки.
Анж поклати глава и го погледна в очите.
-Никога Крис...Никога повече не се обвинявай за това,че аз съм безразсъдна.Аз избягах от теб онази нощ,аз...Си прерязах вените.Аз направих всичко това не ти,не си ти виновен.А и...Всичко,което се случи там...Защо да си виновен ти?Като Бред винаги казваше "Добре,че обикалях улиците за заблудени души,та намерих тази кукла"...Господи Крис...Мислех си,че...Аз бях човек без лице,без име...Нямах минало.Знаех само,че...-тя млъкна и се сгуши в него.
Не плачеше само се наслаждаваше на допира му.
Устните й нежно докоснаха врата му и се изкачиха нагоре,където съзря няколко бели косъма.Докосна ги и затвори очи.
-Не искам да усещам повече липсата ти. Имам нужда от теб...Моля те Крис...-тя затвори очи и уви крачетата си около таза му.
Господи колко го обичаше.Как щеше да живее без него?Как бе живяла без него?Как си бе позволила да...Всички онези мъже..
-Когато те...Аз се опитах да се самоубия..Но бред.Той отново ме спря.Винаги ме биеше след всеки опит...Казваше ми,че...Че така постъпвали с грешните.Това ме чакало и да се примиря,че вече съм в ада и си плащам за греховете...А после ти..Ти дойде и...Не помня...Не помня,онази нощ бях толкова друсана,но помня очите ти.Обичам те.Знаеш ли,сигурна съм в това.Срам ме е,знам че не бива защото не трябва едно момиче да се обяснява в любов,но те обичам.Копнея за теб не ми пука за другите.Ти си единствен.-тя се притисна към него и въздъхна.Колко дълго бе искала да му го каже.
Не обърна внимание на Майкъл които се изниза и излезе от апартамента.
Не обърна внимание на филма или храната.
Тя уви ръце зад врата му и потърси плахо устните му.
Колко й бе липсвал.Бяха й липсвали всички тези докосвания, ласки.
Анж поклати глава и го погледна в очите.
-Никога Крис...Никога повече не се обвинявай за това,че аз съм безразсъдна.Аз избягах от теб онази нощ,аз...Си прерязах вените.Аз направих всичко това не ти,не си ти виновен.А и...Всичко,което се случи там...Защо да си виновен ти?Като Бред винаги казваше "Добре,че обикалях улиците за заблудени души,та намерих тази кукла"...Господи Крис...Мислех си,че...Аз бях човек без лице,без име...Нямах минало.Знаех само,че...-тя млъкна и се сгуши в него.
Не плачеше само се наслаждаваше на допира му.
Устните й нежно докоснаха врата му и се изкачиха нагоре,където съзря няколко бели косъма.Докосна ги и затвори очи.
-Не искам да усещам повече липсата ти. Имам нужда от теб...Моля те Крис...-тя затвори очи и уви крачетата си около таза му.
Господи колко го обичаше.Как щеше да живее без него?Как бе живяла без него?Как си бе позволила да...Всички онези мъже..
-Когато те...Аз се опитах да се самоубия..Но бред.Той отново ме спря.Винаги ме биеше след всеки опит...Казваше ми,че...Че така постъпвали с грешните.Това ме чакало и да се примиря,че вече съм в ада и си плащам за греховете...А после ти..Ти дойде и...Не помня...Не помня,онази нощ бях толкова друсана,но помня очите ти.Обичам те.Знаеш ли,сигурна съм в това.Срам ме е,знам че не бива защото не трябва едно момиче да се обяснява в любов,но те обичам.Копнея за теб не ми пука за другите.Ти си единствен.-тя се притисна към него и въздъхна.Колко дълго бе искала да му го каже.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Ню Йорк.
by Г-н Карпович. Съб Мар 02, 2013 6:02 pm
Не трябвше да й го каже сега нали? Не можеше да й каже, че я обича точно преди да си е тръгнал от нея.
Тя щеше да страда тогава много повече от колкото сега. За това просто преглътна и щеше да й даде едно последно нещо, езика му проникна между устните й, и това накара косъмчетатат по тялото му да изтръпнат.
Понесе я с бавна крачка към стаята си и я постави много бавно и внимателно на леглото.
А й като се замислим, Анж не бе малкото момиченце, което той познаваше.. Искаше да я има, но беше ли правилно след като точно след по малко от 24 часа, той вече нямаше да съществува в живота й..
- Не знаеш как ми липсваше скъпа. - каза й той, като се настани върху й и разствори бедрата й със свойте а тялото му се плъзна по нейното..
Богове, бе забравил как го караше да се чувства, когато беше толкова близо около нея.
Усмихна й се като зарови пръсти в косата й, а ръката му бавно я лишаваше от дрехите й..
А когато бе гола под него, той се надигна и започна да я изучава с очи, всяко едно сантиметърче по кожата й.
До сега не си бе позволявал да й се наслаждава по този начин.
Тя щеше да страда тогава много повече от колкото сега. За това просто преглътна и щеше да й даде едно последно нещо, езика му проникна между устните й, и това накара косъмчетатат по тялото му да изтръпнат.
Понесе я с бавна крачка към стаята си и я постави много бавно и внимателно на леглото.
А й като се замислим, Анж не бе малкото момиченце, което той познаваше.. Искаше да я има, но беше ли правилно след като точно след по малко от 24 часа, той вече нямаше да съществува в живота й..
- Не знаеш как ми липсваше скъпа. - каза й той, като се настани върху й и разствори бедрата й със свойте а тялото му се плъзна по нейното..
Богове, бе забравил как го караше да се чувства, когато беше толкова близо около нея.
Усмихна й се като зарови пръсти в косата й, а ръката му бавно я лишаваше от дрехите й..
А когато бе гола под него, той се надигна и започна да я изучава с очи, всяко едно сантиметърче по кожата й.
До сега не си бе позволявал да й се наслаждава по този начин.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Ню Йорк.
by Анджи Съб Мар 02, 2013 6:21 pm
Бедрата й се повдигнаха,а устните и се разтвориха.
Тя се изви под него и се изчерви.
Погледа му.Сякаш..Сякаш искаше да я запомни.Гледаше я така сякаш нямаше да я види повече.Анджелика преглътна и го придърпа към устните си.
Искаше да си избие тези мисли от главата.
Пръстите й се спуснаха по тялото му.Хванаха края на тениската му и с лекота я повдигна нагоре.
Когато го освободи от нея тя се усмихна и го дръпна към устните си.Тялото й се повдигна и след секунда се озова върху него.
Анж прокара устни по скулата му,надолу към врата му и продължи да ги спуска по тялото му,докато не стигна дънките му.
Там въздъхна и го погледна.
Все още се изчервяваше от него,а със сигурност можеше неща,които...Не бяха за хвалене,но все пак ги можеше.
Тя се усмихна плахо и прошепна.
-Кажи ми какво да направя?
Тя се изви под него и се изчерви.
Погледа му.Сякаш..Сякаш искаше да я запомни.Гледаше я така сякаш нямаше да я види повече.Анджелика преглътна и го придърпа към устните си.
Искаше да си избие тези мисли от главата.
Пръстите й се спуснаха по тялото му.Хванаха края на тениската му и с лекота я повдигна нагоре.
Когато го освободи от нея тя се усмихна и го дръпна към устните си.Тялото й се повдигна и след секунда се озова върху него.
Анж прокара устни по скулата му,надолу към врата му и продължи да ги спуска по тялото му,докато не стигна дънките му.
Там въздъхна и го погледна.
Все още се изчервяваше от него,а със сигурност можеше неща,които...Не бяха за хвалене,но все пак ги можеше.
Тя се усмихна плахо и прошепна.
-Кажи ми какво да направя?
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Страница 1 от 2 • 1, 2
BMS RPG :: Градът :: Извън града
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Търся си приятели
» Търся си половинка
» Michelle Rousseau
» Опиши настроението си с песен.
» Свиневъдни хофи хд
» Да броим до 1000
» Аватара или подписа на предишния