welcome
Вход
Latest topics
Team.
Admins.
Roland Hale.
✰✰✰Алина.
Moderators. ✰✰✰
времето
В Лос Анджелис ще е бъде както винаги слънчево , но този път ще има и лека облачност , като вероятностите за валежи ще ги има , въпреки че няма да са много големи. Да обаче на палажа няма да бъде много приятно , понеже ще има вятър и големи вълни. Е , но ако искате да останете без хавлия или сърф нищо не ви пречи да идете малко на плаж. И колкото и да е приятно слънцето си носете чадъри за всеки случай !
Алеята с дърветата Сакура
4 posters
BMS RPG :: Градът :: Центърът :: Парка и околностите
Страница 1 от 1
RolandHale.▲- Admin ;; Лидер на Phi Gamma ;; Капитан на футболния отбор
- Брой мнения : 507
Points : 887
Reputation : 5
Join date : 17.02.2013 -
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Анджи Пон Мар 18, 2013 1:04 pm
Увесвайки се на ръката на придружителя си Анж прокара език по белия шоколад на любимия си сладолед.Бос.Да едно от малкото неща,които все още обичаше...Особено след случилото се с господин Карпович преди толкова време.
Сините очи на Анджелика обходиха розовите цветове на дърветата и тя въздъхна.Отскубна се от ръката на Ник и се засмя врътна дупето си,а късите панталонки го очертаха идеално. Черният потник с дантелен гръб леко се повдигна,когато тя се наведе напред към него и докосна устни до неговите.
В очите й проблесна нотка на желание и тя подскочи тичайки към поляната между дърветата. Очите й се разхождаха по хората и минаха по нещо.Анджи спря и ахна.Не,не беше възможно.Никак даже.Тя върна погледа си върху това лице.Така познато.
Чертите,линиите,а тези очи.Сини биещи към сиво.Толкова красиви.Дъхът й спря и тя падна на земята,а сладоледа литна в другата посока.
-Ник...-изхлипа,а гърдите й се свиха.Трябваше й нова доза успокоително.
Ето започваше да халюцинира. От чувство за вина тя започваше да халюцинира.Но не можеше да е сама цял живот нали?Той беше мъртъв.Нямаше да се върне и не можеше да е тук в парка. Тя се хвана за корема и затвори очи.
Гласът й се извиси няколко октави и извика.
-НИКЪЛЪС.-да звучеше сякаш умира,хората я гледаха и се скупчваха около нея,но тя нямаше нужда от хората.Имаше нужда само от един,единствен.И той беше мъртъв.За това псевдо личността,която "обичаше".
Наркотик...Ето това беше Никълъс за нея.Морфин.
Сините очи на Анджелика обходиха розовите цветове на дърветата и тя въздъхна.Отскубна се от ръката на Ник и се засмя врътна дупето си,а късите панталонки го очертаха идеално. Черният потник с дантелен гръб леко се повдигна,когато тя се наведе напред към него и докосна устни до неговите.
В очите й проблесна нотка на желание и тя подскочи тичайки към поляната между дърветата. Очите й се разхождаха по хората и минаха по нещо.Анджи спря и ахна.Не,не беше възможно.Никак даже.Тя върна погледа си върху това лице.Така познато.
Чертите,линиите,а тези очи.Сини биещи към сиво.Толкова красиви.Дъхът й спря и тя падна на земята,а сладоледа литна в другата посока.
-Ник...-изхлипа,а гърдите й се свиха.Трябваше й нова доза успокоително.
Ето започваше да халюцинира. От чувство за вина тя започваше да халюцинира.Но не можеше да е сама цял живот нали?Той беше мъртъв.Нямаше да се върне и не можеше да е тук в парка. Тя се хвана за корема и затвори очи.
Гласът й се извиси няколко октави и извика.
-НИКЪЛЪС.-да звучеше сякаш умира,хората я гледаха и се скупчваха около нея,но тя нямаше нужда от хората.Имаше нужда само от един,единствен.И той беше мъртъв.За това псевдо личността,която "обичаше".
Наркотик...Ето това беше Никълъс за нея.Морфин.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Никълъс О'Конър Пон Мар 18, 2013 1:33 pm
Карпович седеше далеч опитвайки се да не се издава, но самия той не се сдържаше. Трябваше да я види, не издържаше повече без нея. Но знаеше, че тя вече не му принадлежеше, знаеше, че вече е късно и, че тя е с Никълъс.
Виждате ли, скъпата му Андж бе разпространила снимките си в интернет, а това накара господин Карпович, да превърти и да иска да убие някой.
Но искаше да я види и да се увери, че тя наистина е щастлива, изглеждаше така.
Наблюдаваше всяко нейно движение, всяка реакция, всяка усмивка, дразнеше, се че всичко това не е заради него.
Мразеше се за дето я бе оставил, и не бе той причината за прекрасната й усмивка.
И докато я гледаше не прецени опасноста да бъде видян и се приближи, още повече.
Но тогава очите му...те срещнаха нейните, а тя бе замръзнала... Гледаше я и самия той не можа да помръдне при случилото се.
Но когато чу как вика Никълъс, му стана ясно, че тя бе с него и вече не му принадлежеше, та за бога нали самия той бе решил нещата да са такива.
Усмихна се тъжно искаше му се да иде при нея, да я прегърне да я докосне, но не го направи, а бързо и пъргаво изчезна, изчезна сред сенките на дърветата където тя нямаше да го види...
Ник се смееше с глас наблюдавайки радостта й, но когато я видя, така безпомощна и чу вика й, захвърли всичко и се втурна към нея.
Сега какво се бе случило, бе сигурен, че Крисчън не я бе водил тук.. не я водеше на места, който могат да й напомнят именно за него, защото наистина му се искаше да е единствен, а тази мъка по онзи скапаняк, вече го побъркваше, и му идваше в повече.
Дори и сега, след като бе приела напълно да стане негова, тя отново страдаше.
Въздъхна тежко и приклекна до нея, обвивайки ръцете си около талията й и дишайки нежно във вратът й.
- Спокойно скъпа всичко ще е наред, аз съм тук до теб...въпреки, че ми се иска да обмислиш отново отговора си. Не искам да направиш нещо за което не си напълно готова - каза й някак търпеливо, но от вътре гореше, защото дори да знаеше, че момента не е за този разговор той не успя да се сдържи.
Виждате ли, скъпата му Андж бе разпространила снимките си в интернет, а това накара господин Карпович, да превърти и да иска да убие някой.
Но искаше да я види и да се увери, че тя наистина е щастлива, изглеждаше така.
Наблюдаваше всяко нейно движение, всяка реакция, всяка усмивка, дразнеше, се че всичко това не е заради него.
Мразеше се за дето я бе оставил, и не бе той причината за прекрасната й усмивка.
И докато я гледаше не прецени опасноста да бъде видян и се приближи, още повече.
Но тогава очите му...те срещнаха нейните, а тя бе замръзнала... Гледаше я и самия той не можа да помръдне при случилото се.
Но когато чу как вика Никълъс, му стана ясно, че тя бе с него и вече не му принадлежеше, та за бога нали самия той бе решил нещата да са такива.
Усмихна се тъжно искаше му се да иде при нея, да я прегърне да я докосне, но не го направи, а бързо и пъргаво изчезна, изчезна сред сенките на дърветата където тя нямаше да го види...
Ник се смееше с глас наблюдавайки радостта й, но когато я видя, така безпомощна и чу вика й, захвърли всичко и се втурна към нея.
Сега какво се бе случило, бе сигурен, че Крисчън не я бе водил тук.. не я водеше на места, който могат да й напомнят именно за него, защото наистина му се искаше да е единствен, а тази мъка по онзи скапаняк, вече го побъркваше, и му идваше в повече.
Дори и сега, след като бе приела напълно да стане негова, тя отново страдаше.
Въздъхна тежко и приклекна до нея, обвивайки ръцете си около талията й и дишайки нежно във вратът й.
- Спокойно скъпа всичко ще е наред, аз съм тук до теб...въпреки, че ми се иска да обмислиш отново отговора си. Не искам да направиш нещо за което не си напълно готова - каза й някак търпеливо, но от вътре гореше, защото дори да знаеше, че момента не е за този разговор той не успя да се сдържи.
Никълъс О'Конър- Обикновен колежанин
- Брой мнения : 12
Points : 14
Reputation : 0
Join date : 02.03.2013
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Анджи Пон Мар 18, 2013 6:33 pm
Анджелика изхлипа от болката,която й причиниха тези му думи.
Той знаеше..Най-лошото обаче бе не това,че той знаеше,а че въпреки всичко е готов отново да я вземе в обятията си.
Момичето уви ръце около врата му и докосна устните си до кожата от която се носеше възможно най-привлекателния мъжки аромат...След този на Карпович.
Въздъхвайки Анж се дръпна на милиметър от лицето му и го погали.
Искаше ли го?Искаше го от части.Знаеше,че това е най-правилното решение,а и не можеше да живее без него.Тя имаше дяволски силна нужда той да е с нея.
Да я разсейва,да й говори.Искаше само това.Да не я боли още.А без него я болеше още и още.Отново и отново.
Нещо,което нямаше как да допусне..Да тя може би се бе превърнала в егоистка...Може би...Но това имаше ли значение като нейният егоизъм изпълняваше едно негово силно желание?
Не..Не,нямаше.
Поемайки си дълбоко въздух очите й се приковаха на неговите и тя се усмихна.
-Прости ми скъпи,но духовете от миналото ме преследват.Предполагам,че е защото мислих за него.Не знам.Просто сякаш изплува от нищото.Съзнанието ми си прави шеги.Наистина съжалявам.И отговорът ми.Не смятам че има нужда да премислям нещо на което ще отговоря отново с да.Ти си моето решение.От тук нататък. Крис...Той..Той е мъртъв,няма да се върне,а и очевидно аз няма да отида при него.Сега ти си тук с мен.Ние сме заедно.Това е важното.Аз и ти.-и въпркеи,че нещо й подсказваше,че бърка тя го целуна нежно и се изправи.Очите й обходиха отново тълпата...Таеше тайната надежда да види този дух поне още веднъж,но уви...Не успя.
За да прикрие разочарованието си тя прошепна.
-Ще трябва да ми купиш нов сладолед.
Той знаеше..Най-лошото обаче бе не това,че той знаеше,а че въпреки всичко е готов отново да я вземе в обятията си.
Момичето уви ръце около врата му и докосна устните си до кожата от която се носеше възможно най-привлекателния мъжки аромат...След този на Карпович.
Въздъхвайки Анж се дръпна на милиметър от лицето му и го погали.
Искаше ли го?Искаше го от части.Знаеше,че това е най-правилното решение,а и не можеше да живее без него.Тя имаше дяволски силна нужда той да е с нея.
Да я разсейва,да й говори.Искаше само това.Да не я боли още.А без него я болеше още и още.Отново и отново.
Нещо,което нямаше как да допусне..Да тя може би се бе превърнала в егоистка...Може би...Но това имаше ли значение като нейният егоизъм изпълняваше едно негово силно желание?
Не..Не,нямаше.
Поемайки си дълбоко въздух очите й се приковаха на неговите и тя се усмихна.
-Прости ми скъпи,но духовете от миналото ме преследват.Предполагам,че е защото мислих за него.Не знам.Просто сякаш изплува от нищото.Съзнанието ми си прави шеги.Наистина съжалявам.И отговорът ми.Не смятам че има нужда да премислям нещо на което ще отговоря отново с да.Ти си моето решение.От тук нататък. Крис...Той..Той е мъртъв,няма да се върне,а и очевидно аз няма да отида при него.Сега ти си тук с мен.Ние сме заедно.Това е важното.Аз и ти.-и въпркеи,че нещо й подсказваше,че бърка тя го целуна нежно и се изправи.Очите й обходиха отново тълпата...Таеше тайната надежда да види този дух поне още веднъж,но уви...Не успя.
За да прикрие разочарованието си тя прошепна.
-Ще трябва да ми купиш нов сладолед.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Никълъс О'Конър Пон Мар 18, 2013 6:46 pm
Той я погледна, знаеше, че тя ще го обича винаги, знаеше че Крисчън, ще е винаги там пред него..но имаше ли избор след като я обичаше?
Изправи след нея и преплете пръсти в нейните въздъхвайки я поведе отново към магазинчето за сладолед, не знаеше какво да направи за да я накара да забрави за него напълно.
Но Ник наистина нямаше избор, а и той самия имаше нужда от нея, беше като заслепено влюбено хлапе.
Което тичаше по дупето на момиче, което знаеше, че никога нямаше да му принадлежи.
Поклати глава, не трябваше да мисли за това, не тя беше в момента негова, колкото й не беше.
- Хайде да ти вземем пак сладолед - каза, като се опита да се усмихна и леко погали бузата й.
Влизайки в магазина за сладоледа и взе отново онзи така обичан от нея бял бос подаде й го и плати на госпожата седяща зад плота усмихвайки й се, вплете отново пръсти с нейните и двамата излезнаха от сладоледената къща.
- Можеш ли... можеш ли да се опиташ да не мислиш за него.
Изправи след нея и преплете пръсти в нейните въздъхвайки я поведе отново към магазинчето за сладолед, не знаеше какво да направи за да я накара да забрави за него напълно.
Но Ник наистина нямаше избор, а и той самия имаше нужда от нея, беше като заслепено влюбено хлапе.
Което тичаше по дупето на момиче, което знаеше, че никога нямаше да му принадлежи.
Поклати глава, не трябваше да мисли за това, не тя беше в момента негова, колкото й не беше.
- Хайде да ти вземем пак сладолед - каза, като се опита да се усмихна и леко погали бузата й.
Влизайки в магазина за сладоледа и взе отново онзи така обичан от нея бял бос подаде й го и плати на госпожата седяща зад плота усмихвайки й се, вплете отново пръсти с нейните и двамата излезнаха от сладоледената къща.
- Можеш ли... можеш ли да се опиташ да не мислиш за него.
Никълъс О'Конър- Обикновен колежанин
- Брой мнения : 12
Points : 14
Reputation : 0
Join date : 02.03.2013
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Анджи Пон Мар 18, 2013 7:10 pm
Можеше ли?Не...Никак даже.Просто не й се отдаваше.
Но тя сама бе казала,че това е минало.Дух.Нещо,което отдавна го няма.
Затваряйки очите си тя спря и застана пред Никълъс.
-Накарай ме да го забравя.Хайде Ник...Покажи ми...Докажи ми,че си заслужава да спра да живея в миналото.Докажи ми,че можеш да ми дадеш това,което никой друг не е успял.Направи го О'Конър.Вземи ме.Телом и духом.
Да тя знаеше какво прави.Дърпаше дявола за опашката.Но сексът бе част от една връзка.
Особено от нейните връзки,като се има в предвид миналото й...Или по-точно това минало,което най-много мразеше.
-Искам...Ник,искам да ме имаш.Моля те.Искам да ме накараш да го забравя и аз...-тя се приближи по плътно и спусна едната си ръка по гърдите му и надолу.Спря пръстите си на издутината отпред на панталона му и нежно започна да я масажира.
-Аз знам,че можеш да ми дадеш нещо...Различно.Нещо,което ще запомня и няма да повторя никога с никой.Ето така аз е спра да мисля за него.
Е може би не играеше честно и това бе една нейна черта,която рядко се виждаше.Но ето,че съществуваше.
Но тя сама бе казала,че това е минало.Дух.Нещо,което отдавна го няма.
Затваряйки очите си тя спря и застана пред Никълъс.
-Накарай ме да го забравя.Хайде Ник...Покажи ми...Докажи ми,че си заслужава да спра да живея в миналото.Докажи ми,че можеш да ми дадеш това,което никой друг не е успял.Направи го О'Конър.Вземи ме.Телом и духом.
Да тя знаеше какво прави.Дърпаше дявола за опашката.Но сексът бе част от една връзка.
Особено от нейните връзки,като се има в предвид миналото й...Или по-точно това минало,което най-много мразеше.
-Искам...Ник,искам да ме имаш.Моля те.Искам да ме накараш да го забравя и аз...-тя се приближи по плътно и спусна едната си ръка по гърдите му и надолу.Спря пръстите си на издутината отпред на панталона му и нежно започна да я масажира.
-Аз знам,че можеш да ми дадеш нещо...Различно.Нещо,което ще запомня и няма да повторя никога с никой.Ето така аз е спра да мисля за него.
Е може би не играеше честно и това бе една нейна черта,която рядко се виждаше.Но ето,че съществуваше.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Никълъс О'Конър Пон Мар 18, 2013 8:03 pm
Той я дръпна рязко към себе си, но тя отново изпусна сладоледа си.
-Дължа ти още един сладолед. - каза й той, като я обърна с гръб към себе си. Искаше нещо различно и запомнящо се, е той щеше да й го даде тук и сега. Но Андж не познаваше една малка част от Никълъс, която не бе наистина розова.
А след това, ръката му се спусна надолу по тялото й, сваляйки клина й, все по надолу. Не му пукаше, кой ги гледа, не той щеше да я има сега.
Тук и пред всички. Пръстите му си проправиха път до клитора й, докато я подбутваше леко до най – близкото дърво, усещаше по начина, по който тялото й отговаряше, как тръпнеше в момента.
О и щеше да й го даде, ето сега наистина щеше да го направя, със свободната си ръка извади члена си от панталона, докато я караше да се наведе лекичко и да разкрие гледката на прекрасното й дупе, така надупено срещу му...
Не каза нищо, потупа с члена си сладката й сърцевина, като издиша шумно и нетърпеливо във вратът й.
И докато все така госпожицата не очакваше какво можеше да се случи,Ник раздразни малкото й отворче, и без да се куми повече проникна рязко, същевременно бавно и до край в сърцевината й, плесна съвсем леко сладкото й дупе, докато другата му ръка го стискаше.
Таза му се дръпна на зад, а члена му излезна от сърцевината й само й само да проникне отново рязко й до край в нея. А тя бе така тясна..
Чудеше се какво ли изпитва тя в този момент.
-Така ли мила?.
-Дължа ти още един сладолед. - каза й той, като я обърна с гръб към себе си. Искаше нещо различно и запомнящо се, е той щеше да й го даде тук и сега. Но Андж не познаваше една малка част от Никълъс, която не бе наистина розова.
А след това, ръката му се спусна надолу по тялото й, сваляйки клина й, все по надолу. Не му пукаше, кой ги гледа, не той щеше да я има сега.
Тук и пред всички. Пръстите му си проправиха път до клитора й, докато я подбутваше леко до най – близкото дърво, усещаше по начина, по който тялото й отговаряше, как тръпнеше в момента.
О и щеше да й го даде, ето сега наистина щеше да го направя, със свободната си ръка извади члена си от панталона, докато я караше да се наведе лекичко и да разкрие гледката на прекрасното й дупе, така надупено срещу му...
Не каза нищо, потупа с члена си сладката й сърцевина, като издиша шумно и нетърпеливо във вратът й.
И докато все така госпожицата не очакваше какво можеше да се случи,Ник раздразни малкото й отворче, и без да се куми повече проникна рязко, същевременно бавно и до край в сърцевината й, плесна съвсем леко сладкото й дупе, докато другата му ръка го стискаше.
Таза му се дръпна на зад, а члена му излезна от сърцевината й само й само да проникне отново рязко й до край в нея. А тя бе така тясна..
Чудеше се какво ли изпитва тя в този момент.
-Така ли мила?.
Никълъс О'Конър- Обикновен колежанин
- Брой мнения : 12
Points : 14
Reputation : 0
Join date : 02.03.2013
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Анджи Пон Мар 18, 2013 8:22 pm
Анджелика не очакваше това.
О не,определено не го очакваше.Но не можеше да отрече,че адреналинът я възбуди и то може би много повече от всички пъти до сега.
Пръстите й се сключиха около една от гредите на пейката и тя изви главата си назад,като повдигна леко тазът си.Искаше да го допусне по дълбоко в себе си.
Не се замисли,че прави секс без предпазни средства,нито че може някой да ги види.
Не тази алея бе безлюдна,а и щеше да прекара една нощ в ареста с него,само за да правят секс и там.
Тя се превръщаше в маниачка.Пристрастена.
-Господи.Ник.-въздишка на удоволствие се откъсна от нежните й устни.
Той й бе задал въпрос.Тя знаеше това,но Господи...Изобщо не й пукаше..
Момичето леко се отласна от него,само за да се спусне сама по дължината на члена му.
Толкова добре й пасваше.Да..Той не бе Карпович.Определено не бе Карпович,но тя с онзи мъж бе имала точно три интимни момента,а после бе насилвана и използвана с месеци.
А това сега...Това сега не бе секс за прощаване.Не бе фатален първи път или изнасилване.Не бе дори близко до насилствен секс.О не.Тя копнееше да го усети по-дълбоко.Да го обгърне.И не искаше да се задоволи само с това.
Отметна косата си назад и се позиправи,като вдигна ръката си и я уви около врата му.Устнтие й нежно го докоснаха и прошепна срещу тях.
-Не спирай да го правиш.Дори и да те закопчаят искам да продължиш.-не,че щеше да е възможно де,но все пак.
О не,определено не го очакваше.Но не можеше да отрече,че адреналинът я възбуди и то може би много повече от всички пъти до сега.
Пръстите й се сключиха около една от гредите на пейката и тя изви главата си назад,като повдигна леко тазът си.Искаше да го допусне по дълбоко в себе си.
Не се замисли,че прави секс без предпазни средства,нито че може някой да ги види.
Не тази алея бе безлюдна,а и щеше да прекара една нощ в ареста с него,само за да правят секс и там.
Тя се превръщаше в маниачка.Пристрастена.
-Господи.Ник.-въздишка на удоволствие се откъсна от нежните й устни.
Той й бе задал въпрос.Тя знаеше това,но Господи...Изобщо не й пукаше..
Момичето леко се отласна от него,само за да се спусне сама по дължината на члена му.
Толкова добре й пасваше.Да..Той не бе Карпович.Определено не бе Карпович,но тя с онзи мъж бе имала точно три интимни момента,а после бе насилвана и използвана с месеци.
А това сега...Това сега не бе секс за прощаване.Не бе фатален първи път или изнасилване.Не бе дори близко до насилствен секс.О не.Тя копнееше да го усети по-дълбоко.Да го обгърне.И не искаше да се задоволи само с това.
Отметна косата си назад и се позиправи,като вдигна ръката си и я уви около врата му.Устнтие й нежно го докоснаха и прошепна срещу тях.
-Не спирай да го правиш.Дори и да те закопчаят искам да продължиш.-не,че щеше да е възможно де,но все пак.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Никълъс О'Конър Пон Мар 18, 2013 8:37 pm
Едната му ръка се плъзна по тялото й и стисна едната й гърда,започна да масажира зърното й.
-Господи...просто млъкни Андж.-беше доста тясна, а думите й го раздразниха, да тази страна на Ник.
В тази поза му бе толкова удобно да прониква в нея-целия.
Ник прокара другата си ръка по гърба й и надолу към дупето й.Спря я там като леко го стисна.Той отново се дръпна леко от нея почти изкарвайки члена си от сърцевината й.
Погледна я и проникна в нея дразнещо бавно.Дъхът му опари кожата на врата й преди нежно да я целуне.Очите му леко се притвориха,а проникванията продължаваха ли продължаваха. Беше толкова странно, да я има след толкова време, така както винаги му бе бягала, а сега , сега я имаше точно тук на това така не правилно място, ръката му се спусна от гърдата й надолу масажирайки плътта й леко с палец.
Докато пръстите му не стигнаха до клитора й, където я за масажираха. Тялото му потрепна конвулсивно.Той затвори очи и се подпря с една ръка на дървото над главата й.Дъхът му замираше някъде в гърдите. Но това не му пречеше, въпреки, че имаше нещо различно във всичко това.
Не можеше да опише начина по който се сливаше с нея.Сякаш правеше нещо ново.Сякаш...Не можеше да намери разликата
-Господи...просто млъкни Андж.-беше доста тясна, а думите й го раздразниха, да тази страна на Ник.
В тази поза му бе толкова удобно да прониква в нея-целия.
Ник прокара другата си ръка по гърба й и надолу към дупето й.Спря я там като леко го стисна.Той отново се дръпна леко от нея почти изкарвайки члена си от сърцевината й.
Погледна я и проникна в нея дразнещо бавно.Дъхът му опари кожата на врата й преди нежно да я целуне.Очите му леко се притвориха,а проникванията продължаваха ли продължаваха. Беше толкова странно, да я има след толкова време, така както винаги му бе бягала, а сега , сега я имаше точно тук на това така не правилно място, ръката му се спусна от гърдата й надолу масажирайки плътта й леко с палец.
Докато пръстите му не стигнаха до клитора й, където я за масажираха. Тялото му потрепна конвулсивно.Той затвори очи и се подпря с една ръка на дървото над главата й.Дъхът му замираше някъде в гърдите. Но това не му пречеше, въпреки, че имаше нещо различно във всичко това.
Не можеше да опише начина по който се сливаше с нея.Сякаш правеше нещо ново.Сякаш...Не можеше да намери разликата
Никълъс О'Конър- Обикновен колежанин
- Брой мнения : 12
Points : 14
Reputation : 0
Join date : 02.03.2013
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Г-н Карпович. Пон Мар 18, 2013 8:47 pm
Крис не можеше да си тръгне искаше да я зърне още веднъж, знаеше, че не е правилно знаеше, че не трябва.
Искаше да продължи да е скрит от нея. Но не можеше повече, толкова дълго бе далеч от нея, че не можехте да го разберете.
Виждате ли, на него не му бе ясно как можеше да му действа тази жена така по - дяволите.
Толкова време странеше от нея, но сега не можеше.. Не можеше повече искаше да продължи да е още по - дълго време далеч.
Но я искаше искаше да я види поне за малко. Въздъхна вървейки по една от алеите. Не знаеше, къде може да я намери, но трябваше, да я зърне, да й каже...колкото и не правилно да беше това.
Продължи да гледа в земята, а когато вдигна погледа си гледката на това, което видя направо го покоси.
Проби сърцето му, а в същото време замъти мозъка му, накара го да спре да мисли,а ядът обвзе съзнанието му, приближи се бавно като хищник готов да нападне жертвата си...
Преглътна някак наранено, и въпреки това, не може да скрие болката в очите си.
Прочисти гърлото си опитвайки се да се сдържи и ад не го убие..
- Така се оплаква мъртъв човек Анджелика.
Искаше да продължи да е скрит от нея. Но не можеше повече, толкова дълго бе далеч от нея, че не можехте да го разберете.
Виждате ли, на него не му бе ясно как можеше да му действа тази жена така по - дяволите.
Толкова време странеше от нея, но сега не можеше.. Не можеше повече искаше да продължи да е още по - дълго време далеч.
Но я искаше искаше да я види поне за малко. Въздъхна вървейки по една от алеите. Не знаеше, къде може да я намери, но трябваше, да я зърне, да й каже...колкото и не правилно да беше това.
Продължи да гледа в земята, а когато вдигна погледа си гледката на това, което видя направо го покоси.
Проби сърцето му, а в същото време замъти мозъка му, накара го да спре да мисли,а ядът обвзе съзнанието му, приближи се бавно като хищник готов да нападне жертвата си...
Преглътна някак наранено, и въпреки това, не може да скрие болката в очите си.
Прочисти гърлото си опитвайки се да се сдържи и ад не го убие..
- Така се оплаква мъртъв човек Анджелика.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Анджи Пон Мар 18, 2013 8:49 pm
Този глас.
-Ник.Ник спри.-тя халюцинираше знаеше го.Вече се бе побъркала тотално.
Момичето се отдръпна от годеника си и оправи дрехите и косата си.
Тя погледна към земята осъзнавайки,че е полудяла.Осъзнаваше го.
И без да може да реагира,да го осмисли тя заплака.
Неудържими сълзи.Пълни с болка.
-Ник не мога,не мога.Аз го предавам.Виждам го навсякъде и...-и тя се обърна към годеника си.Тогава видя лицето му.Нямаше изненада.Не..По-скоро...Беше готов да поеме...Удар.Да поеме болката,която ще последва.Видя..Отражението в очите му.И когато го осъзна бавно се обърна на там.Там където...
Не можеше да бъде.
Сърцето й се разби на милиони парченца.Защо?Защо точно в мига в които бе решила,че може да продължи?
И нещо...Нетипично.Неочаквано за нея.
Анджелика се приближи до "мъртвия" си бивш и го погледна в очи.И влагайки всичката си сила тя го зашлеви.Звукът отекна в алеята,червенината озари бузата му,а Анж се обърна към Никълъс.
-Мразя ви.Мразя и двама ви.-и отново,както бе типично за нея тя побегна. Нямаше да остане тук и минута повече.Не...
Но не можеше..В съзнанието й отново изскочи лицето му.Неговото лице.Единственият.Жив.Тя побягна?Остави Ник?
И като спасителна лодка тъмнината на припадака я прегърна,тялото й се просна безжизнено на земята,а по едната й страна се стичаше една диамантено чиста сълза.
-Ник.Ник спри.-тя халюцинираше знаеше го.Вече се бе побъркала тотално.
Момичето се отдръпна от годеника си и оправи дрехите и косата си.
Тя погледна към земята осъзнавайки,че е полудяла.Осъзнаваше го.
И без да може да реагира,да го осмисли тя заплака.
Неудържими сълзи.Пълни с болка.
-Ник не мога,не мога.Аз го предавам.Виждам го навсякъде и...-и тя се обърна към годеника си.Тогава видя лицето му.Нямаше изненада.Не..По-скоро...Беше готов да поеме...Удар.Да поеме болката,която ще последва.Видя..Отражението в очите му.И когато го осъзна бавно се обърна на там.Там където...
Не можеше да бъде.
Сърцето й се разби на милиони парченца.Защо?Защо точно в мига в които бе решила,че може да продължи?
И нещо...Нетипично.Неочаквано за нея.
Анджелика се приближи до "мъртвия" си бивш и го погледна в очи.И влагайки всичката си сила тя го зашлеви.Звукът отекна в алеята,червенината озари бузата му,а Анж се обърна към Никълъс.
-Мразя ви.Мразя и двама ви.-и отново,както бе типично за нея тя побегна. Нямаше да остане тук и минута повече.Не...
Но не можеше..В съзнанието й отново изскочи лицето му.Неговото лице.Единственият.Жив.Тя побягна?Остави Ник?
И като спасителна лодка тъмнината на припадака я прегърна,тялото й се просна безжизнено на земята,а по едната й страна се стичаше една диамантено чиста сълза.
Анджи- Мажоретка ;; Член на Gamma Kappa
- Брой мнения : 370
Points : 397
Reputation : 3
Join date : 25.02.2013
Age : 28
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Никълъс О'Конър Пон Мар 18, 2013 9:18 pm
Никълъс беше замръзнал, в един момент бе някак доволен от случилото се, но когато чу онзи глас.
Онзи глас, който перфектно знаеше на кой е.. Стисна челюста си, знаеше че не е нормално, знаеше, че той е жив и не й бе казал. Но не го очакваше.
Знаеше, че той бе казал, че няма да се появи повече. А сега, сега той отново бе там, развалящ всичко както винаги. Закопча дънките викайки след Андж, но Карпович беше застанал на пътя му, беше готов, да го удари, беше готов да му налети.
Но можеше ли да спечели тази битка? Не можеше да спечели битката за сърцето на Анджелика, а можеше ли да спечели тази с Карпович?
Е тя вече го бе зашлевила, но не и той, присви очите си срещу му.
- Как смееш, да се появиш отново? - попита го той, готов да скочи върху му.. И точно в този момент, му падна пердето и без да се замисля, за каквито й да било последсвия се нахвърли върху Крисчън
-Махни се от живота й..- изръмжа той, хванал го за гушата, а юмрука му се стовари върху лицето му, но някак си това бе болезнено за кокалчетата му.
От както бе започнал да е постоянно с Андж, всичко се бе променило и той бе забравил за всякакъв вид спорт,,Или просто копелето беше кораво.
Онзи глас, който перфектно знаеше на кой е.. Стисна челюста си, знаеше че не е нормално, знаеше, че той е жив и не й бе казал. Но не го очакваше.
Знаеше, че той бе казал, че няма да се появи повече. А сега, сега той отново бе там, развалящ всичко както винаги. Закопча дънките викайки след Андж, но Карпович беше застанал на пътя му, беше готов, да го удари, беше готов да му налети.
Но можеше ли да спечели тази битка? Не можеше да спечели битката за сърцето на Анджелика, а можеше ли да спечели тази с Карпович?
Е тя вече го бе зашлевила, но не и той, присви очите си срещу му.
- Как смееш, да се появиш отново? - попита го той, готов да скочи върху му.. И точно в този момент, му падна пердето и без да се замисля, за каквито й да било последсвия се нахвърли върху Крисчън
-Махни се от живота й..- изръмжа той, хванал го за гушата, а юмрука му се стовари върху лицето му, но някак си това бе болезнено за кокалчетата му.
От както бе започнал да е постоянно с Андж, всичко се бе променило и той бе забравил за всякакъв вид спорт,,Или просто копелето беше кораво.
Никълъс О'Конър- Обикновен колежанин
- Брой мнения : 12
Points : 14
Reputation : 0
Join date : 02.03.2013
Re: Алеята с дърветата Сакура
by Г-н Карпович. Пон Мар 18, 2013 9:29 pm
Крисчън погледна след Анджелика, която го бе зашлевила, а той определено си го заслужаваше.
Но пък действията на Никълъс го изненадаха..
- Знаеш, че тя не е твоя нали? - изръмжа той, като също толкова бързо му отвърна, и го хвана за вратът повдигайки го леко от земята и удряйки гърба му в дървото..
Озъби се на среща му, като очите му бяха станали по -тъмно сиви от очакваното, по - лошо гледащи, все така бесен той просъска
-Стой на далеч от нея, ако не искаш да останеш без глава. Като не пренебрегваме факта, че си загубил тренинг О'Конър - щеше да го убив искаше да го убние, но единственото, което задържаше главата на този мъж на мястото й, беше Андж. Карпович стовари тежката си ръка на лицето му, като разби носа му. а след това го пусна давещ се на земята и оправяйки тениската си, той се обърна и видя Анджелика припаднала на земята.
Да нормално.. въздъхна като тръгна към нея, преклякайки я вдигна на ръце и я понесе, към хотелската стая, в която бе отседнал.
Да мириса й, боже онзи така прекрасен мирис, с който не можеше да се сравнява ничий друг, лицето й чертите й... Красотата строеше от нея, онази красота, която го бе направил затворнил.. А тя така му бе липсвала.
Но пък действията на Никълъс го изненадаха..
- Знаеш, че тя не е твоя нали? - изръмжа той, като също толкова бързо му отвърна, и го хвана за вратът повдигайки го леко от земята и удряйки гърба му в дървото..
Озъби се на среща му, като очите му бяха станали по -тъмно сиви от очакваното, по - лошо гледащи, все така бесен той просъска
-Стой на далеч от нея, ако не искаш да останеш без глава. Като не пренебрегваме факта, че си загубил тренинг О'Конър - щеше да го убив искаше да го убние, но единственото, което задържаше главата на този мъж на мястото й, беше Андж. Карпович стовари тежката си ръка на лицето му, като разби носа му. а след това го пусна давещ се на земята и оправяйки тениската си, той се обърна и видя Анджелика припаднала на земята.
Да нормално.. въздъхна като тръгна към нея, преклякайки я вдигна на ръце и я понесе, към хотелската стая, в която бе отседнал.
Да мириса й, боже онзи така прекрасен мирис, с който не можеше да се сравнява ничий друг, лицето й чертите й... Красотата строеше от нея, онази красота, която го бе направил затворнил.. А тя така му бе липсвала.
Г-н Карпович.- Учител
- Брой мнения : 119
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013
BMS RPG :: Градът :: Центърът :: Парка и околностите
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Търся си приятели
» Търся си половинка
» Michelle Rousseau
» Опиши настроението си с песен.
» Свиневъдни хофи хд
» Да броим до 1000
» Аватара или подписа на предишния