Atlantis Hotel

by **Анджи** Вто Мар 19, 2013 5:13 pm

Сън.Всичко бе просто сън.Усещаше мекото легло под тялото си и въздъхна.Тя разтвори устните си и простена.Чувстваше се като разглобена.Усмихна се.Значи все пак бяха правили секс.Но ако бе припаднала то сериозно щеше да се наложи да му се извини.Нова въздишка се откъсна от устните й.
Този сън...Бе толкова реален.Крисчън.О, Карпович още живееш в сънищата й,още можеш да я изплашиш и подлудиш.Да предизвикаш сълзите й.Да ти нещастнико,точно ти...Знаеше ли колко време тя плачеше и питаше за теб?Не....А появата ти...Появата на духа ти в съня й я остави потресена и разтърсена.
Анджелика все още мислеше това.Истината бе прекалено реална за нея.Прекалено...Неочаквана.
След още няколко минути размисли за миналото Анж разтвори устни и прошепна.
-Ник...Определено успя..-тя отвори очите си и се огледа.
Не си беше у дома.Не беше в леглото до Никълъс.Очите й обходиха мебелите.Точно такива каквито харесваше.
Истината я заля,сякаш й наби шамар,за да се осъзнае.Тя скочи от леглото и бръкна в джоба на късите си панталонки.Потърси телефонът си,които липсваше.
Добре,трябваше да обмисли нещата.Ами ако бе с Ник в хотел?Ако това са решили?Може би я бе довел тук.
За Бога Анж,знаеш че това не е истината.
Момичето затвори очи и се обърна.Погледна през прозореца и се приближи до него.Подпря челото си на него и прехапа устни подтискайки желанието си да извика.Да крещи.
Защо Крис?Защо я остави,а сега се върна?Защо инсценира собствената си смърт,за да я боли двойно?Защо...И въпреки че искаше да го фрасне отново тя знаеше.Знаеше,че в миаг в които той влезе в стаята ще предаде Никълъс.Ще предаде псевдо любовта си и ще потъне в обятията на този мъж.Мъжът които разби живота й.

by **Г-н Карпович.** Вто Мар 19, 2013 5:39 pm

Разправяше за пореден път с Майкъл по телефона.. Да отново онази лекция, че това което е сторил не е било никак правилно, но какво можеше да направи? Просто бе пределно ясно на всички нас, че Карпович не може да страни от Андж.
Да той искаше да е отново близо до нея, да вдишва така прекрасния й ванилов аромат и да не се откъсва от нея.
Да това беше най - голямата му грешка. Знаеше, че отново я подлага под тормоз на психиката, но какво можеше да направи.
Въздъхна вървейки по коридора, бе се запътил именно към хола
А бе сигурен, че госпожицата вече не спеше, или по - скоро се бе освестила от шока.
Подсмихна се лекичко, но изведнъж я погледна леко хладно и някак ядосано, за това че го бе предала.
-Как се чувстваш Анджелика? - попита я той, по хладно от както бе очаквал, че ще прозвучи гласа му, но какво можеше да направи, просто й бе ядосан, както й със сигурност тя на него.

by **Анджи** Вто Мар 19, 2013 5:52 pm

Когато чу ледено студения глас на Крисчън тя поклати глава и настръхна.
Изпита желание да го прегърне.Да...
-Предполагаше се,че си мъртъв....Предполагаше се,че си пръснат на милиони парченца.А дори и да не беше...Защо не си на Карибите?Какво правиш тук?Остави ме.Ти ме остави...Пусна ме.Уби мен,като "уби" себе си.Сега идваш тук.И най-нагло...Най-нагло разбиваш малкото живот които бях изградила и се осмеляваш да ми говориш така?осмеляваш се да ми държиш тон?Ти копеле такова не заслужаваш дори да ме виждаш.След всичко,което преживях заради теб.Бях изнасилвана хиляди пъти,превърнаха ме в наркоманка...Аз изпаднах в нервна криза....Едва не се самоубих..А сега идваш тук и ми се правиш на велик мъж?Ти си долна путка!Путка.И трябваше да ми паднеш на колене и да ме молиш да се върнеш обратно.Защото ти казах...Знаех,че ще направиш нещо такова и ти казах...Ако сега направиш тази крачка не ме търси повече,а ти...Ти...-момичето бясно се пресегна към близката ваза и я запрати по него,но не уцели. За жалост.И нещо,което никой не очакваше бе това,че Анджелика мина покрай него и тръгна към вратата,която бе заключена.Обърна се и почервеняла от яд извика.
-Пусни ме!Пусни ме и умри отново.Изчезни.Как можа да ми го причиниш?!Как можа да ми причиниш всичко това и сега да си толкова груб?!

by **Г-н Карпович.** Вто Мар 19, 2013 6:03 pm

Знаеше, че тя е права. Но в момента, му идваше да я ушамари да я върне на земята и да и мине изтерията в която бе на път да изпадне
Клатеше глава тръгвайки към нея с много бавна крачка. Както винаги Крисчън изглеждаше величествен и изписан, но какво друго очаквахте от него.
Но не направи това, което всички очаквахме не. Той я дръпна рязко към себе си увивайки като змия ръцете си около кръста й притискайки я към себе си.
Опря брадичката си на главата й, и вдиша дълбоко така добре познатия му аромат. Нейния аромат така омайващ и прекрасен
-Съжалявам скъпа.. аз трябваше да го направя.. А й не можах да ида на Карибите и да те оставя на произвола на съдбата. Ти си моя не можа ли да го разбереш през всичкото това време.
Да тя беше негова..и нкой не можеше да я има напълно както той. А това на всички ни бе пределно ясно.
Гледаше я, одръпвайки главата си от нейната, припомняше си всяка нейна черта, извивка така прекрасна и единственна.
-Наистина съжалявам скъпа.

by **Анджи** Вто Мар 19, 2013 6:20 pm

Ароматът му изпълни ноздрите й.Накара я да се насълзи.Момичето изхлипа отново и поклати глава,като уви нежните си и слаби ръце около врата му.
Клатейки глава тя докосна с устни врата му и въздъхна.
Чувстваше се на мястото си.Тук до него.
Сякаш това бе дома й.И така беше..Той беше домът й.Част от нея,която тя нямаше да забрави,камо ли да преживее.Беше се опитала...Наистина бе опитала.Бе допуснала друг да я докосва,да я води и обича.
-Няма да ти го простя.Няма...Заклевам се да не ти го простя.Ти разби сърцето ми..Защо тогава още те обичам?
Тя знаеше отговора и без той да й го казва.Всяка жена обичаше този които я ранява,а в случая това бе Крисчън.
Преподавателя й по криминология.Човекът които я обичаше както никой друг.И тя искаше да е с него,както с никои друг.Той бе живота й.Тя можеше да диша само с него,а сега дишаше.
-Оставиш ли ме...Оставиш ли ме този път никой няма да ме спаси.Ще се върнеш при надгробен камък Крисчън.Този път ще бъде за последно.
И тя не мислеше за Ник в момента.Не мислеше за неговата болка.Мислеше за себе си... За щастието си.За живота си.А той се бе върнал.Нейния кислород.

by **Г-н Карпович.** Вто Мар 19, 2013 7:16 pm

Крисчън въздъхна тежко, боже какво щеше да прави с нея. Е определено нямаше да се откъсне от нея и за секунда повече.
Може би бе готов, да забрави за работата си, да се откъсне от всичко друго освен от нея, не отново да се откъсне от нея, нямаше как да се случи.
Трябваше с някаква шпатула да я отлепят от него, но той нямаше да я остави отново.
- Да не виждам една много сърдита женичка пред себе си? - попита той леко шеговито и повдигайки едната си ръка от талията й, повдигна брадичката й, за да може да срещне погледа й.
Палеца му мина лекичко по устните й, тежи прекрасно розови устни.
Другата му ръка я притисна още повече към себе си, сякаш беше животоспасяваща. Не нямаше да я пусне или да я нарани отново никога.
Устните му се докоснаха до носленцето й, а той се отдръпна и я огледа и забеляза огромна разлика в нея/
-От кога не си се хранила Анджелика? От кога не си слагала в устата си свясна храна?- определено бе отслабнала, доста повече от колкото бе нормално.

by **Анджи** Вто Мар 19, 2013 7:23 pm

От кога?Ами..От много отдавна.СЛед всички безсънни нощи...
-Ник се опитваше да...Той се стараеше и в действителност успяваше да ме накара да ям,ако ли не включваше системи...Аз не исках.Но той не ме оставяше,караше ме на сила.Само и само,за да съм добре,но...Аз просто.Всички тези нерви.Само нервите някак си ме...Остави не мисли за това.И без това трябваше да сваля,така че.-тя се засмя и зарови лице в гърдите му.
Така й бе липсвал топлината на тялото му й бе липсвала.
А и начина по които я докосваше и всичко останало.Всеки един миг с него. Мигове,спомени.Онзи последен спомен.Взрив..Болка,сълзи.
Тя тръсна глава и се отдръпна от него отново бе ядосана.Отново и не знаеше защо,но го зашлеви.С цялата си сила.Искаше да го нарани така както той бе наранил нея.Но уви не искаше смао това.
Момичето се приближи до него и все още ядосана впи устни в неговите.За първи път бе толкова нападателна,но искаше да вземе всичко от него.Всяко едно докосване.Жест,допир.
Пръстите й се спуснаха по бялата риза и влагайки всичката си сила скъса няколко от копчетата,ноктите й се извиха като на граблива птица към гърдите му и одраскаха кожата там.Следи...Щеше да му остави следи от себе си.Да я запомни.Да не посмее да си тръгне отново.

by **Г-н Карпович.** Сря Мар 20, 2013 5:20 pm

Гледаше я присвил очи, не усещаше болка, все пак през всичко, което беше минал, това щеше да е нищо.
Устните му се извиха в лека ехидна усмивка, която можеше само да покаже, че това, не му доставяше нищо повече освен удоволствие.
Поклати глава и стисна раменете й с големите си длани, и я придърпа отново към себе си .
-Ти определено си една много ама много ядосана женичка, което пък от своя страна ми носи едно сладникаво удоволствие, моля малка Мис. - каза й той, галейки нежно косите й. Нямаше да я напусне, а като че ли тя именно за това го наказваше или по - скоро се опитваше да го накара да се поччувства зле от това, че я е напуснал, но нямаше да направи тази грешка отново.
Самия той не можеше да си помисли да направи и да й причини всичко това отново.
-Така, а сега ще ядеш. - заяви й той, но въпреки властното му звучене, тона му бе мек и кадифен както винаги, просто Карпович не можеше да бъде твърд с нея, е като си помислим, че в началото се държеше зле, опитвайки да я отблъсне от себе си, но сега искаше да направи всичко само и само тази жена да е добре и да се чувства добре в кожата си.
Остави я като докосна леко устните си до челото й, а в следващия момент се откъсна от нея, и набра телефона на рецепцията поръчвайки най - различни и екзотични храни, за да й достави удоволствие от храненето.
-Мислиш ли, че ще мога да те оставя отново? - попита я той връщайки се до нея и впиайки сивите си потъмнели очи в нейните.

by **Анджи** Сря Мар 20, 2013 5:35 pm

Защо подяволите я ядосваше така?Тя нямаше обяснение защо се чувства така.Бе толкова бясна.Радваше се,че е с него.Обичаше го,но...
-Аз съм сгодена за Никълъс...Как ти звучи това?Той ще ме търси...Ще поиска да се върна...А той беше до мен Крис.Така както си ти сега.Прегръщаше ме,крепеше ме...И той наистина никога нямаше да си тръгне...А ти,колко ще издържиш?Ти си от този тип мъже.Днес си тук,а утре не.Днес си жив,а утре...Може би не си,а може би си...Това го знаеш само ти.Обясни ми...Моля те,обясни ми каква е причината да ти се доверя отново,да ти се отдам..Само,за да ме пречупиш отново и да си тръгнеш ли?За Бога дори не ми даде обяснение защо подяволите го направи...Какво те накара да го направиш?Аз имах нужда от теб...След всички месеци,които...А ти...Ти.Не искам да ям,не искам да спя...Не искам да дишам.Искам заслуженото си обяснение..Искам да знам проклетата истина!
Тя се дръпна от него и моментално съжали.Чувстваше болка от това.Да го няма.
И отново като някакво пале се шмугна в прегръдките му.Потърси устните му и нетърпеливо уви ръце около врата му.
-Мамка му...Толкова съм объркана....Толкова много.Искам те,копнея за теб,но Бога ми.Крис искам да ти смачкам фасона и да правя див секс с теб.-тя се засмя и го стисна малко по-силно.

by **Г-н Карпович.** Сря Мар 20, 2013 5:54 pm

Крисчън я погледна, питаше защо? Защо ли толкова ли бе сляяпа за истната? Въздъхна лекичко...
-Сега ще ядеш, а аз ще ти обясня, след като сама не си стигнала до този извод.. А след това...след това може би...- не искаше да мисли, за това което му беше казала отностно Никълъс, не искаше да знае, че тя се е съгласила да бъде негова за цял живот.
Въздъхна когато вратата на апартамента се отвори, а вътре влезна камериерка, бутайки количката, а Карпович само й махна с ръка да я остави натам, и да си тръгне, а когато това се случи той въздъхна и дръпна Андж към кухнята.
-Почвай да ядеш. - заяви й той, като се усмихна лекичко, а след това се наведе докосвайки устните си до нейните.
Отдръпна се и оставяйки я до масата, на която бе сложена храната той погледна през прозореца и леко въздъхна.
-Защо го направиш - замисли се лекичко минавайки с ръка през косоата си, а след това хвана брадичката си с два пръста потърквайки я леко.. правеше се на замислен, но знаеше, перфектно отговора на въпроса й. Знаеше обяснението за действията му. Въздъхна загледан към малките хора азхождащи се по улицата.
-Защото ти трябваше да си в безопасност, защото не трябваше отново да ти се случи нещо. Толкова ли трудно беше да разбереш, че всичко което съм направил, е за твоята безопасност Анджелика? Така й не можа да разбереш, че всичко което съм направил, е защщото смятах, че така ще си в по - голяма безопасност? Съжалявам.. съжалявам толкова много, че ти го пречиних, но предпочетох болкатата ти и да те гледам от страни пред това, да ти се случи отново нещо любима.

by **Анджи** Сря Мар 20, 2013 6:23 pm

Гледайки храната пред себе си тя обмисляше думите му...Да я предпази?От кое?От това,което й се бе случило.
-Сгреши...Сбърка,защото на мен вече ми се бе случило най-лошото.Загубих девствеността си от мъж,който ми се изсмя,изнасилиха ме,продадоха ме като проститутка,биеха ме,баща ми почина,станах наркоманка и ти взе самостоятелно решението да ме оставиш.Да изтръгнеш последното,което имах и обичах. Ти сам ме хвърли в чужди прегръдки..Позволи ми да се отдам на друг,а сега си тук.И мразя себе си,че не изчаках,но знам,че бях ли изчакала...Ти нямаше да се върнеш,а ти се върна заради снимките...Статусите.Видял си в социалните мрежи. Следил си ме...Но знаеше ли?Знаеше ли,че съм негова?Кажи ми Крис...Знаеше това,но не идваше...Какво целеше,защо дойде сега.Искаше да ме предпазиш а отвори гроба си и излезе от там,очаквайки всичко да е както преди?Очакваш да ти простя.Да ти е толкова лесно..."Анджелика,глупавата малка пикла ще ми позволи да си я мотам както ми скимне"..Редно ли е?Аз не мисля,че е...Не мисля,че си заслужава сега да стоиш тук пред мен и да се правиш на загрижен за здравето ми или нещо подобно...Само се питам...Ами ако се бях самоубила Крисчън?Ако сега лежах мъртва и студена...Мислейки си,че така ще съм отново с теб?Кажи ми...Кое по-точно от всичко това помисли,когато се самоуби?Какво очакваше да намериш?Защото надали е било това....О определено не е било това.
Тя млъкна и стана от стола на които седеше.Избута чинията с храна напред по масата и се изниза от кухнята.Тръгна към спалнята и свали дрехите си.Остана само по прашки.Приближи се към прозореца и го отвори.Излезе гола на балкона и се загледа в океана.И както винаги,когато е била ядосана тя постъпи безрасъдно.Покатери се на каменния парапет и стъпи на него,разпери ръце и изви главата си назад,като косата й се разпиля по гърба й.
Седеше гола,на най-високата точка в най-скъпия хотел.Седеше и се чудеше..Една крачка напред или назад....Назад при него.На сигурно в обятията му..Или напред.Там където бе дълго очаквания покой..Там където нямаше да страда нито тя,нито които и да е било.

by **Г-н Карпович.** Сря Мар 20, 2013 6:42 pm

Крис я слушаше, но не знаеше, какво да направи. Да тя бе права за всичко, и май наистина бе добре, просто да говори с нея, а след това да я остави да се върне при Ник. И да живее така както бе правилно.
Нацупено се обърна, а след това тръгна към стаята където бе отишла тя и я видя така гола и разкошна отново на опасен ръб, опитвайки се да направи това, което всеки път правеше, кога е разстроена.
А това го изнервяше.
-Слез от там веднага, защото накрая ще те нашляпам. - каза й той стискайки челюста си, а след това тръгна и след няколко големи крачки, стигна до нея и я дръпна от ръба, като обви ръце около кръста й
-За бога, нямаш ли чувство за самосъхранение? - попита я той, като я прибра навътре в стаята. Пусна я да седне на леглото .
-Обличай се Андж. И се върни там където ти е мястото в момента. Аз...аз исках просто да ти дам обяснение, знам че имаш дрруг живот вече, знам че не ми принадлежиш, вече.Просто трябваше да ти обясня. А сега вече си пораснала и си сгодена. Надявам се той да те направи наистина щастлива. - каза й той като лека болка от думите му прониза лицето му, наистина не трябваше да се появвява и тя наистина бе права, и всичко което й казваше бе защото той знаеше, че може би тя именно това искаше да чуе.

by **Анджи** Сря Мар 20, 2013 7:11 pm

Е добре..Той определено я изнервяше.Нямаше обяснение за това.Да беше уникално красив.Сексапилен.Толкова...Невероятен,а и устните му..Точно тези устни изсечени сякаш от гръцки скулптур.Сякаш бе Аполон..Тя го загледа и поклати глава.
Добре...Защо той постъпваше така с нея?Защо изобщо...Връщаше се,за да я пусне пак.Тя се откъсне от прегръдките му и се отблъсна от него.
Бутна го и го погледна.
-Да не си посмял Крисчън Карпович!Да не си посмял да ме пуснеш/Осъзнай се бе кретен!Осъзнай се какво правиш!Умираш,съживяваш се и пак ми ебаваш путката майна!Айде прегърни ме,вземи ме.Помогни ми да ти простя,а не да си давам сърцето на друг.Всичко,което казах е в опит да нараня шибаното ти его ама кел файда.Ти си толкова.Ненадминат случай.Мъж!Просто зарежи.Няма да се облека.Няма.Дори не ми пука.Не ме интересува да ме види целия Лос Анджелис!Не ми пука,щом ще е така хубаво.-и се затича към вратата,отвори я и излезе гола в коридора.Гърдите й настръхнаха от хладния въздух,но нямаше да се върне.
Айде да му е гадно. Да си ходела при живота си.Ами да отиваше.Херойн и кокайн и много различни мъже.Да.
Нека я спаси пак.Да посмее.

by **Г-н Карпович.** Пон Мар 25, 2013 7:56 am

Гледаше след нея и не вярваше на очите си нито пък на това, което малката госпожица му обясняваше.
Но в този момент с изчерви от яд, тогава когато я видя да напуска апартаента гола, направо все едно някой го задуши.. Тръгна след нея през отворената врата, да не си мислехте, че просто ей така щеше да я остави гола на вън?
Никой, нямаше да даде на абсолютно никой, да вижда това красиво личице, а превъзходното му тяло, да бъде видяно от нечий чужди очи освен от неговите.
Не не сега, не и никога, тя беше негова и едва ли някой би се усъмнил в това.
Аз лично не бих го направила. Търга след нея в коридора, като беше изхвърчал от апартаента, да щеше да я намери и да я вземе за себе си така както не я бе взимал никога..
Не като онзи първи път, в който я бе наранил, не й след това когато я бе оставил, и отново я бе наранил.
А в мига, в който я настигна всякаква нейна кауза бе загубена..Вдигна я като чувал с картофи, на рамото си и леко шляпна дупенцето й.
-Да не си мислеше, че ще те оставя да си тръгнеш толкова лесно?Никога Анджелика. - заяви й той понасяйки я към апартамента, като леко галеше прекрасното й дупенце.

by **Анджи** Вто Мар 26, 2013 9:59 am

Как изобщо си позволяваше за хиляден,пореден път да се държи така с нея?Сякаш бе малко дете,а той й е баща.Тя имаше право да прави каквото си поиска.Всичко!Включително да излезе гола и ако това значи сама да предизвика собственото си изнасилване,то така да бъде.

Когато за пореден път ръката му погали бедрото й тя изтръпна и прехапа устни,за да подтисне желанието си да извика.

-Карпович...Долу ръцете!

Въпреки,че думите й нямаха особена тежест, особено за Крис.Не по-скоро би се засмял и щеше да остави трайни следи по задните й части от колкото да я пусне.Някак си знаеше това,но въпреки силния си копнеж отново да го има Анджелика не спираше да мисли "Ами Ник?" Как щеше да постъпи с него?Като тотална кучка...Да определено,като кучка.А той беше до нея..Толкова време,докато проклетия Карпович се преструваше на мъртъв и тя страдаше Никълъс бърешеше сълзите й...Но ето,че го предаваше.Отново.

Но това не променяше факта,че тялото й бе готово за Крис. О дори повече от готово.Защото имаше точно едно нещо,което я спираше от това да му се нахвърли...Бикините й.Да каква смешна преграда възспираща всичко,което можеше да се случи.

by **Г-н Карпович.** Вто Мар 26, 2013 6:43 pm

-Долу ръцете ли Андж? Мисля си, че тялото ти иска съвсем различно - каза и той, а ръката, която закачаше дупето й, се сшмугна без колебание под бекините й, като показалеца му усети колко влажна бе в същност тя.
-Влажна си скъпа. - констатира по скоро на себе си отколкото на нея, а показалеца и средния му пръст се шмугнаха без да питат в нея, усещайки горещината й, и колко готова беше в същност тя, палеца му започна леко да закача клитора й, а косъмчетата на ръката му настръхнаха от близостта му.
Беше забравил в действителност какво правеше това момиче с него и това му харесваше.
Наистина знаеше, че госпожицата е напълно готова за него, но той можеше да си я подразни още малко нали?
Обичаше да си играе с нея, въпреки че усещаше собствената си пулсация..
Бутна вратата на спалнята с крак, и много бързо стигна до огромното меко легло, като я хвърли лекичко на него лишавайки я от допира му.
Показалеца му се озова на устните му, като ги потупа леко замислено, а след това наблюдавайки я ги плъзна между устните си засмуквайки ги, а като ги извади приклекна до леглото като хващайки я за глезените я придърпа към себе си.
- Мисля, че си много вкусна... - каза той, а ръката му се спусна по бедрото й надолу, като ловките му пръсти прихванаха края на бекините й, и без никакъв проблем ги скъсаха, разкривайки прекрасната гледка пред себе си.
А устните му лекичко издишаха срещу сърцевината й..
-Да си махна ли ръцете от теб скъпа?

by **Анджи** Вто Мар 26, 2013 7:08 pm

Анджелика изви главата си назад и простена от желание и яд.
Обожаваше тези му действия,но нямаше да я получи току така.Нямаше.Мур погледна през мигли действията на партньора си и изцъка с език преди да повдигне крачетата си,спря ги в средата на движението им,предизвиквайки очите му към най-сладкото й местенце,в същия момент опря единия си крак на гърдите му и прошепна.
-Заслужи си правото да продължиш.-и секунда по-късно го избута далече от себе си.
О,тази игра беше точно по вкуса й.
Анджелика се надигна в леглото,а черната й коса се разпиля по раменете.
Очите й го изпиваха,заключваха го дълбоко в тях,а гърдите й се повдигаха неравномерно всеки път като тя си поемеше въздух,розовите й зърна-твърди и възбудени изискваха неговото внимание.Това на устните й езика му,но нямаше...Нямаше да се даде.Не сега.
Година страдание щеше да го измъчи,да го накара да се моли за това.
И малката мис се приближи до него и прокара ръце по бедрата му,пръстите й зашариха по издутината на панталона му и се вдигнаха към колана му,тя ги спря там и леко го дръпна към себе си.Разтвори устни-жадна и готова,езика й се стрелна между устните й,само за да ги навлажни и се прибра дразнещо бавно,очите й не се откъсваха от неговите.
И тук спря,вдигна ръце и спирайки ги на плоския му корем тя отново го избута.

by **Г-н Карпович.** Вто Мар 26, 2013 7:19 pm

Дразнеше ли го? Ама тя имаше ли си на идея с кой бе започнала тази игра? Знаеше ли въобще кой предизвикваше?
Мислеше си, че не.. както и аз...така и тя не сме сигурни какво точно се върти в главата на Карпович докато той самия не ми каже... ;д
Погледна я изпод мигли, като се подсмихна леко зловещо. Ръцете му се протегнаха хващайки дългите и черни коси спускащи се по раменете й.
Придърпа я рязко до себе си, като едната му ръка се сви около вратът й, карайки я да повдигне главата си и очите им да се срещнат.
- О госпожице Мур, не знаете кой предизвиквате в играта си. А сигурна ли сте, че няма да ви победя в собствената ви игра? - подсмихна се, шепнейки в ухото й, а устните му се разтвориха само за да пропуснат мекотата на ухото й между им и да захапе малката сладка частица.
Другата му ръка се спусна по кръста й, като взе в шепата си дупето й, и не я шляпна така че да го накара да порозовенее.
Ръката му продължи надолу, като се изкриви, за да може показалеца му отново да проникне бавно с въртеливи движения в нея..

by **Анджи** Вто Мар 26, 2013 7:55 pm

Не.НЕ!
Тя се дръпна от него задъхана,зачервена.
Вдигна ръце и хвана главата си в малките си шепи,тялотой се тресеше.
-Няма да стане.Забрави Крис.Няма да спечелиш тази игра.Ако трябва ще играем до утре през нощта.Няма да ям и да спя,но няма да спечелиш!
Да Мур искаше да се инати,да бъде победителка. Тя да финишира,не той.
Нямаше да се предаде.
Анджелика отиде до гардероба и извади една от ризите му.Копринена,черна.
От нея се носеше така познатия му мирис.Мускус и мъжката нотка,онази леко горчива.Натрапчива.Божествена.
О, да...
Анж облече ризата и се протегна.Погледна го и остави копчетата разкопчани.Приближи се до нощното шкафче и взе кутията с цигари.Погледна го и излезе на балкона.Извади една цигара и въпреки,че не можеше да пуши,тя се наведе напред,разкривайки гледка към бедрата и дупето си за Крис и пое цигарата между устните си.

by **Г-н Карпович.** Сря Мар 27, 2013 5:14 pm

Наблюдаваше я с присвити очи, тя играеше ли си с него? Какви ги вършеше? Наклони глава на една страна и погледна към гледката, която му бе разкрила, но голото й дупе му създаваше удоволствие на фона на цигарата между устните й.
Приближи се, като леко стисна зъбите си, и тръгна на вън към нея.
- Ти какво с мен ли се опитваш да играеш? - попита я той, като я врътна към себе си, хващайки цигарата от устата и смачвайки я хвърли извън балкона, като дори не му направи впечатление парещата следа от цигарата.
Въздъхна срещу й, като леко изцъка с език.
- Не знам, кое е по - забавно, това че се дърпаш? Или пък може би това, че се правиш на недостъпна, за мен, като и двамата знаем, колко бързо и колко много искаш да си в ръцете ми.. - констатира той.
Самото й тяло го искаше. Подсказваше му, говореше това, което не излизаше измежду устните й..
- А й двамата знаем за онова сладко желание.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Atlantis Hotel

Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel

Re: Atlantis Hotel