Ресторант "Italy"

by **Anthony Evans** Съб Мар 02, 2013 8:23 pm

Колко беше лесно, когато клиентите се хващаха на въдица и подписваха договора, без да четат малкия шрифт на последната страница. Банковите мениджъри можеха да бъдат брутални понякога, а Антъни доста ги надминаваше, като самият собственик на банки. Отнемаше имоти, без да му мигне окото, ако някой от клиентите му не можеше да погаси задълженията си. Рядко даваше удължение и това бе една от причините за успеха му. Беше известен с това, че е строг, но пък винаги даваше, когато някое семейство имаше нужда от заем. Само дето на каква цена? Не си задаваше този въпрос, беше му достатъчно да знае, че собствената му банкова сметка се утрояваше всекидневно.
Затвори рязко вратата на роувър-а си, а ехидната усмивчица, която се бе появила на лицето му едва ли скоро щеше да изчезне. Корема му се бе разбунтувал и погледна към ролекса на ръката си. Беше точно време да се насочи към ресторанта, където вече имаше запазена маса. Запали двигатела на колата, който измърка тихо и натисна прекалено грубо педала за газта. Там беше проблема при него - обожаваше адреналина. Колкото по-бързо караше, колкото по-голям бе риска да загуби живота си зад волана, толкова по-вдъхновяващо бе за него. Именно заради това винаги си купуваше коли, които знаеше, че никога няма да го разочароват. Ченгетата бяха толкова лесно подкупни, че това бе последния му нищожен проблем, ако някой от тях го спреше при превишената скорост. В град като Лос Анджелис, трябва да имаш доста добре платена работа, ако искаш да живееш както трябва. Животът бе далеч по-скъп, от колкото в който и да е друг град.
Паркира колата пред ресторанта и едно младо момче се приближи към него. Подаде му ключовете, заедно с доста солиден бакшиш и се запъти към входа. Усмихна се леко на хостесата, която вече го познаваше доста добре. И доста от близо. Въведе го до масата му и Антъни докосна брадичката й с пръст, в знак на благодарност. Сервитьора веднага му донесе меню и господин Евънс прокара очите си по всяко едно ястие, което предлагаше ресторанта. Знаеше, че италианската кухня бе най-добра в това, да прави страхотни пици и може би точно това щеше да е вечерята му за тази вечер.

by **Kathrine Suffolk** Съб Мар 02, 2013 8:52 pm

За първи път от много време,Катрин имаше време да се отдаде на онези женски неща,които можеха да я накарат да се отпусне.Спа процедури,шопинг и какво ли още не.Всички онези неща,за които мъжете си мислеха,че са пълни глупости.От едно известно време насам,блондиниата наистина не си беше сппретвала такъв релакс.Определено трябваше да го прави много по-често.
Нямаше контролни,които трябваше да проверява.Утре щеше да се подготви с уроците си за следващата седмица.Днес беше решила да се поглези,а всичко онова току що изброено беше едва началото.
Щом се прибра си спретна една хубава вана с ароматни соли,които я успокояваха.Топлата вода галеше тялото и,а Катрин се беше отпуснала изцяло.След около половин час водата започна да изстива.Тя се изправи и се насочи към душ кабината,където щеше да се изкъпе.
След още половин час,госпожица Съфолк излезе от банята и започна да си търси подходящи дрехи за ресторант.Да,щеше да вечеря сама,но беше възможно да срещне и някой познат.Все пак живееше тук от доста време и познаваше някой друг гражданин на Лос Анджелис.Стилен,черен,прилепнал панталон,който разкираваше дългите и стегнати крака.Блуза с не толкова голямо и изкушаващо деколте,но все пак показваше някои от „качествата“,които блондинката притежаваше.Обу черни високи токчета,взе малката си чантичка,където бяха ключовете за БМВ-то и и потегли към центъра на града.
Докато реши къде да вечеря се беше лутала из града,когато накрая реши,че трябва да влезе в изискания италиански ресторант,който не беше посещавала от наистина много време.Спря колата си и тръгна към входа.Вратата се отвори и Катрин направи няколко крачки навътре и топлината в стаята веднага я удари в лицето.Огледа се,видя няколко познати,на които просто махна.Не и се искаше да отиде при тях,тъй като темите за разговор,които водеха в повечето случай я караха да и се приспива още през първият половин час.Повървя още малко,като се оглеждаше за маса,която да и хареса.Погледът и премина покрай една маса,след това покрай друга,когато изведнъж сините и очи се спряха на една,на която стоеше мъж.Въпреки,че беше с гръб към нея и се стори доста познат.Дори неприлично познат.Сърцето и веднага заблъска в гърдите и и тя тръгна напред.Ако се беше подвела просто щеше да се извини,но за нейна огромна жалост не се е лъгала.Очите и щяха да изскочат,сините очи на мъжа,стоящ на стола се вдигнаха към нея и се загледаха в нейните също толкова изненадано,колкото и нейният поглед беше в момента.
-Какво правиш тук?-очакваше,че ще срещне всеки друг,но не и Антъни.Бившият и приятел,с който беше изживяла най-голямата си и страстна любов.Преди дори имаше чувствто,че щяха да стигнат до сватба,но това така и не се случи.Но все пак Антъни в Лос Анджелис от всички останали в миналото и,беше и някак странно.Не знаеше какво да прави,как да реагира.Да продължи ли да стои до него,да чака той да каже нещо или да се врътне на пети и да си тръгне.Може би трябваше да се махне от тук час по-скоро,тъй като знаеше как Антъни и действаше,но в момента желанието и да остане тук и да чуе какво имаше да и каже надделяваше.Сложи ръце на масата и го погледна право в очите.Всичките спомени изплуваха в съзнанието на синеокото момиче.Всичките прекрасни моменти,които имаха заедно,всичките скандали и караници за глупости,до онази вечер,в която тя не си тръгна от него.Дори и тя не знаеше защо го беше напуснала.Живееха заедно доста дълго време,деляха всичко.Сърцата,душите си,абсолютно всичко.Приятелките и и роднините и смятаха,че той е най-добрата партия за нея,а тя го беше изоставила след няколко дълги години на вързка,привързаност и обич.

by **Anthony Evans** Съб Мар 02, 2013 9:33 pm

Точно, когато поръча на сервитьора вечерята си, очите му бяха привлечени от дълги, изящни крака, които можеха да принадлежат само на една жена. А когато чу гласът й, вече бе напълно убеден, че е тя. Преглътна и вдигна поглед, срещайки кристално сините й очи, които всеки път му действаха по един и същ начин. Макар и след толкова много време. Мислеше, че чувството е изчезнало, но то отново се бе появило, в мига, в който погледите им се преплетоха. Онова забравено чувство на сигурност, на страст. По-скоро на изпепеляваща страст, защото това което бе между тях, бе именно такова. Спомените се завъртяха в съзнанието му, сякаш вчера бе денят, в който си бяха казали "Сбогом.". Тя бе първата жена, с която публично бе обявил връзката си, първата жена, с която бе готов да живее и бяха живели заедно. И най-важното - първата жена, която семейството му бе одобрило и приело. Като всъщност, те не познаваха никоя друга от живота му. Само нея си бе позволил да води навсякъде със себе си. Може би точно заради това си бяха въобразили, че винаги ще са безгрижно влюбени, ще стигнат до сватба, деца и така до края на живота им. Да, но точно това бе уплашило Антъни. Това бе причината той да стане главният виновник за раздялата им.
-Какво правя тук? - повдигна леко вежди Евънс и се облегна на стола си - Живея тук от две години вече. Сякаш не знаеше, че ще отварям клон на банката и тук. Защо не се присъединиш. Не съм те виждал от ... не съм те виждал от много време.
Прокашля се за да прикрие спомена, който бе нараснал като буца в гърлото му. Господи, тази жена. Сякаш бе станала още по-красива, ако изобщо бе възможно. Русите й коси все така силно блестяха под светлината на лампите и го заслепяваха, пленяваха го със цветовете си.
Така и не я бе забравил, дори след като толкова много жени бяха минали през ръцете му, особено след раздялата им. В тях намираше утеха, макар и за час-два. А след като си тръгнеха, отново оставаше сам с мислите си. Малко след като се бяха разделили, бе продал старото им имение, в което доста дълго си бяха поживели заедно. Не искаше нищо да му напомня за нея, а всичко в жилището им сочеше, че до преди ден и тя бе живяла там.
Мислеше, че е захвърлил всичко зад гърба, че е забравил за миналото. Но ето че то отново бе изплувало, напълно непреодолимо от каквито и да е бариери. И точно това го притесни. Като бизнесмен, винаги умееше да контролира емоциите си, знаеше добре кога трябва изкусно да лъже или кога да се усмихва напълно приятелски, дори отвътре да гореше от яд. Знаеше кога да замаже едно положение с друго, толкова често му се налагаше да го прави, че се бе превърнало по-скоро в рутина, от колкото да бъде нещо, което да му се налага само от време на време.
-Предполагам съм изпуснал доста от животът ти. - устните му потрепнаха в нещо като усмивка и се подпря на масата, впивайки поглед в сините й ириси. - Интересно ми е с какво се занимаваш сега. Почти бях забравил лицето ти.
Лъжа. Пълна лъжа, която можеше да продължи да бълва от устните му, без да му мигне окото.

by **Kathrine Suffolk** Съб Мар 02, 2013 9:57 pm

Боже!Защо и трябваше да го среща?Не искаше нищо от миналото си в новия живот,който беше започнала след,като се беше разделила с него,а най-вече самият него.И сега какво?Видя го и цялото и минало се пренесе в настоящето?Не,не!Нямаше да го бъде.Катрин нямаше да си позволи да направи същата грешка,която изплува в съзнанието и още,когато се убеди,че това беше същият онзи мъж,който и изневери,а тя му се беше подарила изцяло.
Никога нямаше да забрави онзи фатален ден,в който ненадейно реши да го посети в офисът му,да го изненада и накрая да го направят на бюрото му.А какво стана в действителност.Катрин влезе в офисът му и го видя със секретарката му на същото онова махагоново бюро,на което си се представяше с него.Никога нямаше да забрави начинът,по който се беше почувствала.Излъгана,използвана,употребена?Не,не,нещо още по-лошо.Чувство,което не можеше да се опише с думи.Беше му дала всичко,което имаше.Беше му се доверила безвързвратно.Нима тя не му беше достатъчна?Нима не му даваше всичко,от което имаше нужда,че да отиде при друга жена?Ето това все още не можеше да си обясни.Веднага след това беше отишла в жилището им и събра всичките си дрехи в един огромен куфар,който все още пазеше.Сложи всичките си вещи в един голям кашон и точно преди да си тръгне той влетя в домът им,умоляващ я да не го напусне.Катрин също не искаше,но честта и достойнството и не и позволяваха да остане и да преглътне измяната.
Отърси се от тези мисли и напук на всичко седна на стола срещу него.Загледа се в него,за да открие някаква разлика.Но единственото,което разбра беше,че той бе станал още по-секси и по-мъжествен дори и от преди.Лицето му си беше все така чаровно и красиво.Очите му бяха все така сини,а трапчинките му си личаха дори и да не се усмихваше.Съфолк се беше влюбила точно в тези неща и още дузина,които ако тръгнеше да изброява нямаше да и стигне цяла нощ.
-Мислех,че след като се разделихме си се отказал да отваряш клон и тук?-Каза студено,толкова студено,че ако можеше гласът и щеше да го пробожда с ледени колове навсякъде.Не можеше да спре да го гледа.Имаше чувството,че това не и се случваше наистина,а беше някакъв сън.Но тя беше в пълното си право да говори и да се държи по този начин с него и той не можеше да го отрече.
Дали някога си беше мислил за нея,така както тя си мислеше за него особено няколко месеца,след като вече бяха официално разделени?Дали в някоя стотна от секундата,в която беше с онази глупава секретарка не се беше замислил и за това как тя щеше да се почувства ако разбере?Но защо му беше да го прави?Очевидно му беше много по-добре,докато тя го целуваше и докосваше,а не Катрин.Тогава защо след,като ги беше хванала заедно,я умоляваше да не си тръгва?Махна тези мисли от главата си и се съсредоточи към въпросите му.
-Знаеш,че обожавам историята и затова станах професор в колежа Блу Маунтин Стейт.Чувствам се повече от прекрасно.Срещнах нови хора,мъже и наваксах с куп неща,с които не успях,докато бяхме заедно.Така,че ако трябва да съм честна,раздялата ни ми се отрази учудващо добре.-повдигна рамене и се усмихна злобно.Да,лъжеше го безобразно но какво друго можеше да направи?Нима трябваше да му каже колко много бе тъгувала за него?Колко сълзи бе изплакала?И колко мъка и беше причинил?И защо?За да се почуства така сякаш имаше власт над нея?Напротив.Катрин реши да се покаже,като силна.Не искаше да му дава повод да се мисли за голям мъж,като беше разбил сърцето на една влюбена до уши в него жена.Жена,която го обичаше с цялото си сърце и душа и,която макар и да не си признаваше,винаги щеше да го обича.Независимо колко време щеше да мине от раздялата им.

by **Anthony Evans** Съб Мар 02, 2013 10:24 pm

Да, беше напълно наясно с факта, че тя никога няма да се държи дружелюбно с него. Никога вече. Това обясняваше начина по който го гледаше, интонацията с която му говореше. Но всичко си имаше обяснение, гордостта й бе твърде голяма. А също и достойнството, което притежаваше. Беше жена от висок клас, но за съжаление не се бе сетил за това, когато се бе поддал на кучката от офиса си. Много добре знаеше как искаше тя, за какво точно ламтеше всеки път, когато го погледнеше. Не можеше да отрече, че тя също като Катрин бе красива жена, но от далеч по-нисък клас. Не притежаваше тази изтънченост и тези маниери, които принадлежаха на Кат. А тогава сякаш бе със завързани очи, изобщо не осъзнаващ какви ги върши. Винаги бе до полуда влюбен в своето момиче, а в един момент се оказва в собствения си офис, чукайки някаква, която дори нямаше да остане и петънце върху съзнанието му. Беше допуснал да изгуби единствената жена, която някога беше обичал. Единствената, на която се бе довели по този начин.
Не можеше да забрави онази заветна вечер, в която за последно й се помоли да остане, беше се унижил толкова жестоко. Но всяко нещо си имаше цена. Както тя се бе почувствала унизена и предадена, на него му се върна почти тройно. Помнеше как за последно я проследи с поглед как напуска имението и само минути по-късно, той самият се бе отдал на алкохол и разврат. Само така успяваше да забрави за минута лицето й, което дори в няколко поредни нощи се бе появявало дори в съня му.
Изслуша я внимателно и се подсмихна. Значи все пак бе започнала да се занимава с история. Нямаше да забрави всички онези книги, които стояха на перфектно подредения от нея рафт в малката библиотека, която притежаваха вкъщи. Често му бе разказвала ентусиазирано за някое ново събитие, за което бе научила от тези книги или от предаванията които гледаше. Всеки път имаха да си казват толкова много, било то и разделени само за час. Разговорите с нея никога не му омръзваха, макар и да бяха почти неразделни.
Направи му впечатление как обърна внимание на думата "мъже", когато я спомена. Беше наясно, че със сигурност вече се среща с друг, кой би изпуснал жена като нея? Освен той, разбира се, но вече бе късно. Беше късно още в деня, в който тя си бе събрала багажа. Не че никога не я бе оценявал, дори напротив. Просто бе стъпил накриво и това бе огромната му грешка.
-Преподаваш в Блу Маунтин Стейт? - пое чашата с вино в ръката си и отпи глътка от кърваво червената течност - Доста често финансирам този колеж. Нали не забравила, че и аз завърших там. И да, мислиш ли, че раздялата ми с теб би попречила на това, да развивам бизнеса си навсякъде по света. Аз не мисля така.
Намигна й и отново отпи от питието си. Естествено, че нямаше да бъде пас в тази игра. Играеше на добро момче до едно време, но ако отсреща срещаше само упора, значи трябваше и той да действа по този начин. Колкото и да трябваше да прилага актьорските си умения.

by **Kathrine Suffolk** Съб Мар 02, 2013 11:33 pm

Присви очи,след като чу думите му.Понякога в моменти,като този и идваше да го фрасне с нещо толкова силно,че да му се струва,все едно метеорит е паднал на главата му,но уви Катрин нямаше тази възможност.Как можеше да и говори и да се държи по този начин,след като и беше причинил всичко онова,което тя беше изстрадала?Толкова безчувствен и безразличен ли беше станал?Дразнеше я до безобразие,но и тя не мислеше да спира само с лоши погледи.Този път на Антъни нямаше да му се размине толкова лесно.Онова нейно „Сбогом“ сега щеше да му се стори,като едно нейно „Обичам те“,нещо което той нямаше да чуе от нея никога вече.
Очите и проблеснаха с онзи пламък,който показваше,че малко по-малко започваше да се ядосва.Да,бяха се карали доста пъти,в повечето,от които нещата бяха изключително несъществени,но тук и сега,след толкова много време,нещата бяха съвсем различни.
-Финансираш го?-каза учудена .. привидно разбира се.Слабо се интересуваше от бизнес нещата,които вършеше.Сега имаше друга мисия и цел,която щеше да изпълни без значение какво щеше да и коства.Щеше да го накара да полудее от гняв и от ревност,тъй като Съфолк знаеше,че той се преструваше.Познаваше го прекалено добре,за да може да бъде излъгана от него.Еуфорията в душата и се беше възвърнала с пълна сила,беше я заляла,като цунами.Огромно цунами.
-И не,не съм забравила,че си завършил там.-фалшива усмивка.На моменти даже и се искаше да го мрази,ненавижда и да и се иска да го заличи от планетата,но някъде надълбоко в душата и един глас и нашепваше „Не можеш да изпитваш всичките тези чувства,та ти го обичаш!“ И да мамка му,беше прав! Беше прав за абсолютно всичко!Катрин обаче нямаше да му го покаже!
-Радвам се,че това,че те изоставих,като улично кученце не ти е повлияло на задълженията в банката.Все пак ти никога не смесваше работа с удоволствие.О,чакай!Направи го и затова се гърчеше от болка сам толкова много време,а може би още го правиш не знам.Намери ли друга секретарка,която да те утешава в дългите,студени и самотни нощи?-засмя се ехидно и този път тя му намигна.Никога не беше предполагала,че щеше да му каже нещо подобно.Може би защото не си беше представяла,че ще го срещне.Катрин гледаше да мисли за него колкото е възможно по-малко,затова и започна да се занимава с историята все по-усърдно.
Болеше я,много я болеше,че се налагаше да му приказва такива врели-некипели,но той напълно си го беше заслужил!Знаеше колко горделива беше и,че никога не оставяше някой да я обори в нещо!Било то и Антъни.В този смисъл,Катрин можеше да се кандидатира и за политик,но все пак беше предпочела всички онези събития,които са виновни за сегашното положение на света.Облегна се назад и тогава сервитьорът дойде и сложи ястието,което Антъни си беше поръчал на масата.Обърна се към синеокото момиче и я попита какво ще иска.Блондинката също,като бившият си си поръча едно червено вино щеше да го използва за всеки случай,ако синеокият мъж я изнервеше прекалено много.Вече дори си представяше и гледката.Гледката как изливаше червената течност върху бялата му риза.Да,щеше да бъде епично.Но сега,след като знаеше къде работи,дали нямаше да отиде в колежа и да я изложи.Беше видяла колко ниско беше паднал с онази секретарка и вече можеше да очаква всичко от него.Усмихна се чаровно да момчето,то от своя страна все поръчката и и побърза да се отдръпне от масата,на която стояха Катрин и Антъни.Погледите им стояха втренчени едни в други през повечето време.Сега,Съфолк очакваше и думите,които Евънс щеше да изсипе и да се опита да и покаже,че той беше над нея.Че тя беше просто един професор по история,а той имаше клонове на банки в почти всеки щат от Америка.И тогава Катрин щеше да измисли нещо друго,за да го накара да страда и вече дори знаеше какво!Беше пределно на ясно какво можеше да ядоса един мъж и това беше сравняването на единия с другия,за това ако и се наложеше,Катрин щеше да продължи да говори абсолютни лъжи,но щеше да скалъпи история и да каже на Антъни,че не той е бил най-прекрасният мъж в животът и,въпреки че той беше и винаги щеше да бъде.Но за целта си,Катрин беше готова и на това.Никога обаче нямаше да жертва достойнството си заради когото и да било,беше му го доказала още онази вечер,когато си беше събрала багажа и най-безпреклонно си беше тръгнала от него без дори да мигне.

by **Anthony Evans** Нед Мар 03, 2013 5:23 pm

Иронична усмивка се появи на лицето му. Започваха да играят грубо, което доста му се хареса всъщност. Щяха да играят по неговите правила. Катрин беше наясно, че той никога не би отстъпил, а и нейната гордост не би го позволила. Винаги в споровете им се сблъскваха два титанични характера. И двамата бяха прекалено властни и никой никога не даваше предимство на другия. Може би точно това бе задържало страстта между тях, защото винаги след това правеха зашеметяващ секс. А това беше основното в една връзка нали? Доверието и хубавия секс. Само дето той самият бе прецакал първото и всичко бе отишло по дяволите. Връщане назад нямаше и за това приемаше всичко далеч по-различно, от колкото когато се разделиха.
Принципно бе предпочел разговора им да мине в напълно приятелска обстановка, но явно Катрин искаше да наливат още сол в не толкова зарасналата рана. А Антъни никога не отказваше на предизвикателство, каквото и да бе то. Колкото и да бе страдал по нея, никога нямаше да го покаже. Мъжкото его беше по-голямо от всичко останало. Не беше от мъжете, които биха наранили достойнството на една жена с думи, но така или иначе го беше направил с действия. Разлика почти нямаше, не и към нея вече.
-Да, всъщност явно ти си била пречката през цялото това време. Сега поне живея спокойно и мога да се наслаждавам на живота си. - усмихна й се чаровно и напълно искрено, а отвътре му се прииска само да се изправи и да си тръгне - А, за това. Да, явно не си от тези, които са разбрали. Сгоден съм и след месец вече е уредена сватбата. Срещнах годеницата си около две седмици след като ти така доброволно напусна моето имение, в което се разполагаше толкова дълго. Разбрах, че все още си сама, така ли? Няма ли мъж, който да ти поеме юздите или просто никой не може да те изтърпи?
Да, окото му дори не трепваше докато изговаряше всичко. Щом трябваше да бъде груб спрямо нея, нямаше да остане пас. Сама го беше предизвикала и факта, че се нападаха така безмилостно изобщо не го вълнуваше.
От една страна беше истина, наистина се бе запознал с жена, която в сравнение с останалите, беше успяла да задържи вниманието за малко повече от две нощи. Но никога не бе имал връзка с нея, просто правеха невероятен секс и за известно време буквално се бе пренесла да живее при него. От там бяха тръгнали слуховете, че си има нова приятелка и ще се женят. Само дето тази жена никога нямаше да бъде удостоена с честта да бъде негова съпруга, по простата причина, че разбиранията на Антъни за перфектна жена, доста надхвърляха възможностите на същият индивид.
Но какво лошо имаше в това хората наистина да си мислят, че скоро отново ще бъде вързан за приятелка, след известно време семейство и така нататък? Колкото по-малко истини знаеха за действителния му личен живот, толкова по-добре. Нямаше нужда от любопитни носове покрай живота му.

by **Kathrine Suffolk** Нед Мар 03, 2013 6:19 pm

Беше груб,непочтителен и ужасен!Дори и да не искаше да си признае,думите му я бяха наранили много,но тя нямаше да му покаже,че се беше почувствала обидена и унизена отново.Подсмихна се и се огледа в страни.Искаше и да се види,че не само те двамата се държаха по този начин.Бяха,като куче и котка,които всеки момент щяха да се сбият,на место това те си хвърляха хапливи обиди без да им пука.
-Така ли?Колко странно,защото последният път,когато те видях буквално ми се молеше или по-скоро ме умоляваше да не те напусна.Да остана при теб и да се опитаме да продължим животът си заедно отново.Изглеждаше доста жалко всъщност.Никога съм мислела,че ще паднеш толкова ниско,че да се молиш на една жена.-присви очи и му се усмихна надменно.Тогава реши да се вземе в ръце и да продължи нататък с бълването на лъжи.
Имаше си годеница?И това трябваше да я засегне?Всъщност,Катрин някак си не му вярваше.Или по-скоро не искаше да му повярва,но той можеше да прави каквото си поиска,да бъде с която си поиска.Вече нямаха нищо общо и Съфолк не смяташе да му държи сметка за това просто защото нямаше това право.Щом заговори за това,че няма кой да я изтърпи се засмя силно и от сърце.В този момент и донесоха виното и тя побърза да отпие от него,за да се помъчи след това да потуши избихналият гневен огън в тялото и.Имаше чувството,че малко по-малко гневът и започваше да я разяжда и тя щеше да загуби всякакъв контрол.
-Откъде знаеш,че няма мъж в животът ми.Всъщност има и е много по-добър от теб във всяко едно отношение.Даже сега,след като се прибера от тук и си отида в къщи,той ще бъде там и ще ме чака,за да правим най-невероятният секс.Нещо,за което ти скъпи мой не ставаш.Приеми го,просто не те бива!-поредната лъжа.Антъни беше един от най-добрите мъже,с които беше имала интимни взаимоотношеня,не че мъжете в живота и бяха много,но все пак можеше да сравнява.
-А колкото до сватбата ти след месец,изключително се радвам,че най-после успя да намериш жена,която ще те направи щастлив.Дано и с нея не бъдеш такъв задник!-фалшива усмивка се прокрадна покрай лицето и.Усмивка,която изчезна толкова бързо,колкото и се появи.Пое дълбоко дъх и отново отпи от голямата стъклена чаша,в която беше изсипана червената лкохолна течност.Взираше се очите му,за да разгадае мислите му,но Антъни доста добре умееше да прикрива чувствата и емоциите си и за нейно съжаление тя не можеше да разбере дали той говореше истината или казваше всички тези неща само,за да я дразни.Облегна се назад,като кръстоса краката си.Извади кутията с цигари от чантичката си и побърза да сложи цигарата между устните си.Запали я и дръпна силно от тютюна,който беше поместен в оризовата хартия.Издиша димът право в лицето на господин Евънс,като го гледаше изключително самодоволно.Покрай нея мина симпатичен господин,който доста осезаемо я оглеждаше.Очите му издаваха това,което искаше и през това време в главата на Катрин се зароди още една идея.
Въздъхна тежко и отново се обърна към Евънс,като сините и ириси се впихва директно в неговите очи.Доближи се и постави лактите си на масата,като някак съблазнително продума.
-И двамата много добре знаем какво се случва Антъни и ако не искаш да те изложа публично ми кажи цялата истина.-и тогава изведнъж хиляди въпроси започнаха да валят от устните на блондинката,без спир тя задаваше въпроси,на които държеше да получи отговор.
-Наистина ли има жена в животът ти или говориш така само,за да се опитваш да ме дразниш.Но ето какво,не успяваш!?Какво почувства,след като те напуснах?Нима ми говориш по този начин,за да запазиш глупавото си мъжко достойнство?Отговори ми иначе не би искал всички да разберат що за стока е собственикът на една от най-големите банки в цяла Америка!Няма да искаш всички да узнаят какво видя приятелката му,когато искаше да го изненада в офисът му.Как отиде жизнерадостна и развълнувана,а остана,като попарена,като видя как любимият и чука някаква глупава секретарка,която дори и не беше хубава!Какво ще си кажат всички ако чуят това Антъни?-изгледа го злобно.Сините и очи бяха придобили сив цвят.След секунда обаче те отново станаха кристално и прекрасно сини.Блондинката отново се облегна на стола,взе чашата с вино в ръце и поредната глътка от съдържанието в чашата се разля в гърлото и,карайки я да усети парещият вкус.Повдигна вежди някак непренудено и се усмихна на криво,като в очите и се четеше победа.

by **Anthony Evans** Нед Мар 03, 2013 10:12 pm

Жените бяха толкова предвидливи. Много добре знаеше какво следва в репертоара им, особено ако споменеше друга в живота си. Започваха се сравненията от типа на"той е по-добър", "той умее да ме задоволява" и още хиляди други неща, които бе чувал да излиза от устите им. Нямаше как да останат пас, а той се бе опитал точно това да предизвика в нея. Да се увери в теорията си, че няма жена, която ще пропусне да започна да сравнява бившия си с уж сегашния си, с цел да нарани достойнството му. Или по-скоро мъжкото его.
Но за съжаление, Катрин го познаваше прекалено добре и доста сериозно дори бе бръкнала в не дотолкова зарасналата рана. Не че не му бе лесно да чуе всичко това, но от нейната уста звучеше твърде реално и твърде истинско. Колкото и да не му се вярваше обаче, се засмя и отпи от виното си. Извади цигара от кутията си и я постави между устните си. Щом искаше да играят по този начин, Антъни изобщо нямаше да отстъпи.
-Молил съм те? - повдигна вежда с насмешка и се облегна назад- Сега вече се радвам, че не си ме послушала. Иначе сцени, като тази която те накара да се разкараш, щеше да те приеме с удоволствие в сценария си. А ти .. Как да кажа? Теб просто не те биваше в нестандартния секс. Не харесваше да експериментираш. Нещо, което всички други жени, с които спах докато бях с теб, ми го даваха. Секретарката беше просто бледо подобие на останалите. Конференции в Париж, Милано? И то без да те взимам? Я стига, Катрин, мислех че още тогава си беше отворила очите и именно заради това исках теб. Мислех, че си склонна да чукам други, но в крайна сметка да се връщам при теб.
Отпи от виното и се подсмихна. Браво, особено ако наистина си беше намерила мъж, а не го казваше просто така - точно като него. Катрин беше от жените, които заслужаваха да бъдат уважавани, глезени и още хиляди други неща, които и самият Антъни често й осигуряваше. Но беше факт, че всъщност никога не й бе изневерил. Само този единствен шибан път, в който си беше позволил да го направи и го беше хванала. Дори през ума не му бе минавало да го направи преди, колкото и развратен живот да бе водил преди да се запознае с Кат.
Усмивката му стана още по-иронична, когато се опита да го заплаши. Какво щеше действително да каже на хората? Че бизнесменът Антъни Евънс й е изневерил в офиса си със секретарката? Беше толкова банално и толкова комерсиално, че дори и да й повярват, по-скоро биха проявили съжаление към нея. Обществото не го интересуваше коя чука, а дали щеше да му отпусне необходимия кредит. В крайна сметка личния му живот бе едно, бизнесът съвсем друго нали?
-Предизвиквам те да го направиш. - засмя се докато отпиваше от чашата си и остави цигарата на пепелника- Ще ми бъде много интересно как точно ще изложиш тезата си. Била си до болка влюбена и о, тя милата заварила нещастния си приятел в компанията на секретарката си. Скъпа, толкова филми са направени по този сценарий, че на хората тотално им е омръзнало. Не ставаш за режисьор.

by **Kathrine Suffolk** Пон Мар 04, 2013 6:27 pm

Катрин не можеше да повярва,че това пред нея беше същият онзи мъж,който я даряваше с нежните си целувки и с ласките си.Това сякаш беше другата страна на Антъни,страна която до сега блондинката не беше виждала.А и не искаше да я вижда никога повече сега,след като знаеше какво представлява.
Почувства се унизена отново.Опитваше се да го нарани,но не успяваше.Явно наистина се беше променил и то не към добро.Беше свикнала,когато е покрай него да вижда любивният му поглед,нежните слова,които изричаше.
-Значи всичките тези години бяха само една лъжа?-погледна го леко натъжена.Да опитваше се да не показва чувствата си,но не знаеше до кога още щеше да издържи.Не искаше да го вижда такъв,а всъщност след всичките думи,които се изляха от устата му тя не искаше да го вижда изобщо.Не мислеше да се нервира за някой,на когото дори не му пука за нея.Просто нямаше никакъв смисъл.За разлика от друг път сега нямаше да правят страхотен секс,след всичките казани неща.Сега всеки щеше да се прибере в собственият си дом и да се опита да забрави за тази вечер.Раната все още не беше зараснала,а сега след като го беше видяла отново малко по-малко започна дори и да се отваря,а думите на Антъни се явяваха,като сол и това болеше още повече.
-Е,тогава аплодисменти.Не знаех,че можеш да бъдеш толкова изскусен лъжец!-отвърна му студено.Преглътна шумно и изпи останалото вино в стъклената чаша на една глътка.Не знаеше какво повече да му каже и определено не и се искаше да разговаря повече с него.Изправи се,извади портмонето си и остави пари за виното.Погледна го и каза.
-Не си прави грешни изводи!Мога да те съсипя само ако поискам.Все пак знам всичките ти тайни!Щом няма да повлияе на работата ти ключа от личният ти живот,нека пробваме с бизнеса.Сигурна съм,че ще имаш доста кирливи ризи и там.-беше се навела до него и говореше точно до ухото му.Златистата и коса се беше спуснала надолу от едната и страна и се докосваше до кожата на вратът му.Ръката и се озова на рамото му,докато му говореше,а на лицето и беше грейнала странна усмивка.Смесица от ирония и капчица тъга.Сякаш искаше да му покаже,че колко думи да и наговори,колкото да се опитваше да я нарани с тях,тя нямаше да падне духом.Нямаше да се предаде пред него и да се покаже слаба и наивна.
-Очевидно съм грешала много за вас господин Евънс.-и тогава се сети.Все още пазере верижката,която той и беше подарил за един Свети Валентин,дори все още беше на вратът и.Разкопча якето си и с едно леко усилие откъсна верижката от себе си,взе ръката му и я постави в нея,след което хвана пръстите му и ги сви така,че Антъни беше стиснал колието в юмрукът си.
-Не успях да я изхвърля.Искаш да имам нещо,което ще ми напомня за теб.-направи кратка пауза,в която гледаше към земята.След това вдигна поглед отново към него,като сините и очи обходила тялото му отново,докато стигнат неговите.
-Но от онзи Антъни вече няма и следа,затова не я искам.Задръж я.Какво искаш прави с нея.Хвърли я,направия на парченца,а защо не я дадеш и на новата си годеница например.Сигурна съм,че много ще и хареса така,както на мен,когато ми я даде.-отново фалшива усмивка се прокрадна през лицето и.Повдигна вежда,изпъчи гордо гърди и каза.
-Сега ако обичаш ме извини но аз ще си тръгвам!Желая ти всичко най-хубаво!-е започнахнаха,като врагове,но поне се разделиха,като приятели.На место да си тръгне,тя се отби първо до дамската тоалетна.Искаше да види лицето си и по този начин да разбере какво чувства,тъй като в момента в мозъкът и беше така огромна бъркотия,че ако някой влезеше там най-вероятно щеше да се загуби.Дори самата Катрин започваше да го прави.Оправи гримът си,не че щеше да ходи някъде,но нали бу беше казала,че когато се прибере ще има кой да я чака вкъщи,все пак трябва да поддържа тази версия.Не искаше да изглежда,като глупачка в очите му,а до преди малко беше точно такава и се мразеше за това!

by **Anthony Evans** Пон Мар 04, 2013 7:17 pm

Спокойствието, което се беше изписало върху лицето на Антъни би изнервило и монахиня. Не се страхуваше от заплахите й, по простата причина, че първо - кирливи ризи нямаше. Винаги изпипваше до последен детайл делата си. И второ - Катрин никога не би го направила, дори и да имаше възможност. Не беше от тези жени и Евънс беше доста наясно с този факт. Нямаше я тази отмъстителност, каквато повечето от нежния пол изпитваха веднага, след като биваха наранени. Много подобни се бяха опитали да го съсипят, но той винаги беше пръв. Винаги сгромолясваше плоските опити.
Но нещо друго, коренно различно го накара да проумее и преосмисли толкова много други факти, че за миг замлъкна. Много добре помнеше верижката, която й бе подарил. Беше я избирал толкова дълго, че накрая се чувстваше по-объркан от всякога. Бяха си направили най-романтичния Свети Валентин, че едва ли някога щеше да го забрави. Когато видя как я откъсна от врата си, преглътна леко и впи очи в нейните. Не го очакваше, не и начина, по който му я върна. Изследваше внимателно изражението, търсеше някакъв показател, нещо което ще я издаде. Само очите й бяха път към сърцето й, но сякаш и тя като него, ги беше приучила да се прикриват уби йствено добре.
-Няма да дам на никоя нещо, което е принадлежало на теб. - погледа му се разсея към верижката, а след това отново го вдигна към нея - Никога.
Гласът му бе с равен тон, почти бездушен. Искаше му се да я спре, да я прегърне. Но как да го направи? След цялото това време, в което нито се бяха виждали, нито чували. Още по-малко след този така "сладък" разговор, който бяха провели.Бяха си наговорили толкова отровни думи, че раната в сърцето на Антъни отново бе започнала да кърви, макар и преносно казано. Само за половин час и си бе припомнил всяка една секунда, която бе прекарал с нея. Всяко "Добро утро", всяко "Лека нощ" и всяко "Обичам те". Нямаше как да забрави как по цяла нощ е могъл да наблюдава лицето й без да му омръзва, или как да милва косите й, когато тя съвсем несъзнателно се гушкаше в него. Всички онези почивки на които бяха ходили. Пикниците, които си правеха през неделните следобеди. Всичко се бе запечатало толкова добре в паметта му, че и насън можеше да разкаже историята им.
Проследи я с поглед без да каже нищо. Не искаше да усложнява положението, макар и на езика му да се бяха появили още няколко хапливи коментара. Искаше му се да я хване за раменете, да я раздруса хубаво и да й изкрещи, че никога не е спирал да мисли за нея. Дори след толкова време не бе срещнал друга жена, която да успее да задържи вниманието му или да спечели любовта му.
Или пък може би й го каза? Под това, че никога не би дал нещо на друга, което е било нейно, той изобщо нямаше в предвид шибаната верижка. Имаше в предвид сърцето си и цялата онази любов, която бе сякаш само и единствено за Катрин. Не можеше да допусне друга там.
И в главата му сякаш проблесна истината. Залъгваха се, толкова жестоко, че не бе хуманно. Остави една пачка на масата и се изправи, стиснал верижката в ръката си. Тръгна след Катрин и блъсна вратата на дамската тоалетна. Тя седеше пред огледалото и рязко се завъртя, когато го видя. Антъни се приближи към нея и застана само на сантиметри от лицето й. Вгледа се само за миг в очите й, а след това заговори, усещайки дъха й върху лицето си.
- Няма мъж в живота ти, нали? Разбрах го още когато го каза. Дори и да има, ти не изпитваш нищо към него. Знам как говориш за някого, когато си влюбена в него, знам как очите ти сякаш блестят. Помня всеки един път, в който заговореше за мен и усмивката ти напълно несъзнателно се появяваше на лицето ти. Не съм ли прави, Кат?
Говореше тихо, но толкова бързо, че сякаш сливаше думите една за една. Остави верижката до мивката и отстъпи крачка назад. По-добре да не повтаря стара грешка, от колкото да я нарани отново.
-Не съм се задържал с друга жена след теб.
Каза го съвсем простичко, отстъпвайки бавно назад. Остана загледан в сините й ириси още няколко секунди, а след това рязко се завъртя и се запъти към изхода. Нямаше защо да прави опити да си я върне, след като дори след толкова много време не бе успял. Така беше по-добре и за двамата.
Качи се в колата си и се отправи към имението си, натиснал газта до пръсване.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30

Ресторант "Italy"

Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"

Re: Ресторант "Italy"