В библиотеката

Зоя често ставаше обект на всевъзможни шеги относно предмета, на който се бе отдала като преподавател в колежа. Какво толкова намираха в сексологията? Всъщност, Романова намираше доста по- духовен смисъл в това да слееш тялото си с нечие друго и доста повече проблеми при това... разбира се, само в някои моменти поддържаше тази си теория.
Седеше спокойно на една масичка в дъното на библиотеката, заровена от собствената си любознателност и прекаленото много книги, които й се налагаше да изчете, ако искаше да се справи с първата си седмица на преподавател в колежа. Онзи финес, съпътстващ преподавателската й кариера изискваше прекалено много старание преди това и сега, когато вечерта напредваше, Романова беше принудена да седи в библиотеката, където пребиваваха малко ученици и да заляга над книгите, вместо да се намира някъде навън и да се забавлява. Липсваше й времето, когато самата тя се подвизаваше като колежанка... или дори студентка. Не й се налагаше да върши особено много дейности, свързани с отнетото й свободно време.
Докато разгръщаше поредната страница в Сексология за жената светлинката на лампите примигна заплашително и само след секунди цялото захранване в библиотеката беше прекъснато по не знайни причини. Зоя се изправи стреснато и бутна стола си назад. Пипнешком започна да се придвижва до предполагаемото място на изхода. Мърмореше недоволно под носа си, докато не се блъсна в някой.

Строполи се шумно на земята... по- шумно, отколкото можеше да падне чувал с картофи. Но се сдържа да не изпищи. Нечий парфюм се бе докоснал до ноздрите й. Изкушаващ парфюм, но предполагаше, че пред нея стои ученик, затова сдържа хормоните си и просто се опита да се изправи.
- Много се извинявам, не Ви видях - започна да се оправдава самата тя, докато не се удари в нечия ръка и отново се озова на земята по дупе. - Ох!
Протегна се за ръката и едва- едва я нацели. Лампите все още не светеха и това затрудняваше движението между редиците от книги. Улови дланта, а след това с другата си ръка хвана и един наистина голям и достолепен бицепс. Изправи се на краката си залитащо, но й отне време да се досети, че всъщност нямаше да е лошо да пусне голямата, топла ръчичка с прекрасни форми, която я изкушаваше да стисне този мускул и да го поразмачка, наслаждавайки се на формите и големината му.
- О! - сепна се по едно време Зоя. - Изпуснах една книга някъде тук, когато изгаснаха лампите - припомни си тя и изчервена, че това всъщност беше Сексология,, а в същото време благодарна на угасналото осветление, се обърна с гръб и се наведе, за да потърси книгата.

Зоя се надяваше да намери по- бързо книгата си и то да я намери тя, а не той. Малко или много щеше да й стане наистина неудобно, когато пред погледа му се разкрият картинките и всъщност осъзнае, че току що се бе сблъскал с учителката си, която се явяваше и такава мръсница, за да чете подобни работи. Пък и вече не вървеше оправданието с научния интерес. Всъщност, често проявяваше наистина само такъв интерес, но рядко й вярваха.
Почти подскочи, когато нечия ръка я хвана за дупето. Прехапа устната си преди да изпищи и опъна тялото си като струна, а дупето й се стегна лекичко под ръката му. Радваше се, че носеше дълъг, прилепнал и черен панталон, а не онази плисирана пола, която си бе харесала сутринта, но се бе разубедила по незнайна причина.
- Моля те! - възмути се Романова и се извъртя готова да му зашие един шамар, но честно казано, не знаеше къде се намира и затова пропусна. - Това, че сме в тъмна библиотека и в секция Сексология, не значи... това, което май значи! Не сме сами!
Но веднъж след като беше изрекла това, Зоя осъзна, че не чува нищо друго, освен тях двамата. Изчерви се и отново се наведе, този път на четири крака, затърси книгата.
- Може и да сме - прошепна тихичко Зоя.

Ако му беше зашила един тлъст шамар точно в този момент, Зоя можеше доброволно да се изправи пред съда и да си признае прегрешението, че бе ударила ученик и то на територията на колежа. Прехапа устната си в тъмното и се подвоуми. О, това наистина не беше правилно! Тя, като една учителка, не трябваше да контактува на такива теми с ученици на тъмни и подозрителни места като това.
- Аз съм тук - с два пръста улови брадичката му и я обърна към себе си, съвсем малко по- надясно, а я напуши такъв смях, когато осъзна колко абсурдна беше ситуацията им в момента. Тя, учителката, която трябваше да пази поведение бе предложила дупето си на ученик от... ами, не знаеше от кое братство и дали принадлежеше изобщо към такова. - Какво съвпадение, самата аз утре ще пусна тест на горните класове.
Повдигна веждата си подозрително. Дали той знаеше, че тя е учителка, всъщност, нямаше значение, защото в момента Зоя се чувстваше толкова сконфузено, че дори не можеше да го опише.
- На тъмно ли ще учиш? - попита Романова. Усмивката се личеше в гласа й. - Ще запомниш ли всичко, ако е тъмно и не го виждаш? Какви ги говоря! Трябва да намерим начин да излезем.
Изправи се, но самата тя не виждаше добре в тъмното и се спъна в опънатия му крак. Залитна заплашително назад, но вместо това се стовари напред в скута му с вирнато дупе.

Зоя прехапа долната си устна и измърка. От толкова време не се бе докосвала до мъж, че точно в момента не я грееше достатъчно, че пред нея стоеше ученик, а не някой на нейната възраст. Дори тъмнината не й пречеше, всъщност до някъде се радваше на нея. Издиша горещия си дъх срещу подутината в дънките му. Едва ли можеше да го усети през дънковия плат, но издиша толкова шумно, че нямаше как да не е била чута от него.
Очите й бяха засвяткали в тъмното като на дявол, дявол излязъл на Земята, готов да омае своята жертва и да я завлече надолу със себе си. Но, всъщност, Зоя беше в голяма частност безобидна и също толкова опасна за себе си.
- Само един - повдигна пръст във въздуха срещу лицето му и приближи устните си до неговите. Толкова близо, че почти го целуна, но остави единствено дъха си да полази по устните му, после по брадичката, по врата, докато не се докоснаха до едно място в подножието му. Впиха се в него толкова страстно. Жадно и невъздържано. Засмука мястото, което си избра и го захапа като беше почти сигурна, че така ще намери ученика си на следващия ден.

Зоя изтръпна и преметна крака си през него. Беше толкова нетърпелива. Адреналина в тялото й се бе покачил максимално.
- Знаеш ли, първата част от изпита е анатомия - подсмихна се дяволито и пъхна ръката си под плата на тениската му. Възглавничките на пръстите й галеха добре оформени коремни мускули. Ръгбист, вероятно или път плувец... защо не плувец? Докосваше го едва. едва, докато не премина на горе и не измъкна дрехата през главата му умело. - Колко добре познаваш женското тяло, а? - прошепна срещу устните му Зоя. - Покажи ми.
От устните й тази покана звучеше сладко и веднъж изречена се превръщаше в безвъзвратна мантра, която щеше да повтаря в ума си дълго след това, докато почти се срамуваше от постъпката си. Е, едва ли беше първата учителка, която си е позволила малко волности с ученик. Докосна устните си до неговите малко колебливо, а след това продължи доста смело. Напъха настойчиво езика си между устните му и принуди неговия да се раздвижи заедно с нейния. Засмука го в устата си и дяволски бавно плъзна таза си по слабините му. Притискаше се към тях и усещаше възбудения му пенис опрян до дупето си осезаемо дори през джинсите му и нейния панталон.

Това, което беше забранено бе и също толкова сладко, колкото не трябваше да пристъпва към тези действия. Без да се свени, Романова плъзна пръстите си под връхната му дреха. Пръстите й оставиха десет червени следи от добре оформения маникюр, за който бе седяла повече от час в салон за разкрасителната процедура. Нямаха никакво време да се размотават, знаеше, че лампите могат да светнат всеки момент, затова нямаше време. Може би щеше да има много възможности да му предаде още уроци, но сега искаше друго. Искаше хубав, здрав секс, който така де я разтърси, че когато се прибере вкъщи при Карпович да не може да остане будна дълго време от умора, а на сутринта да притежава един спомен за чуждия член, порещ сърцевината й.
Нетърпеливо разкопча панталоните му. До слуха й достигна нечий глас. Вероятно ги търсеха.
Притисна дланта си към устните на Алекс и го накара да спре прекрасния танц на устните му по настръхващите си зърна. Прехапа устните си, за да подтисне стона, който искаше да се измъкне между тях.
- Бъди тих - почти заповяда Зоя, докато отпускаше ръката си.
Свободната вече се пъхаше под панталоните му и дръзко се увиваше около члена му. Спускаше се по дължината му и се изкачваше с въртеливи движения. Прехапа устната си и въздъхна едва чуто, толкова удовлетворена.