ANTOAN DEBUSSY

by **Antoan Debussy** Нед Мар 03, 2013 9:32 pm

Име: Антоан Дебюси || Възраст: 27 || Работа: Учител по музика || Лик: Andrew Cooper

- Не така! - Пръчката изсвистя и се стовари върху малките ми пръстчета. В очите ми избиха сълзи които все още успявах да сдържа. - За нищо не ставаш! Опитай отново.
Пръстите ми все още пулсираха от болката но все пак започнах да свиря. Кой е казал, че да си от род на известни композитори е добре? Особено когато държат да съм същия като тях. Да композирам музика... Не желаех исках да стана художник, като Леонардо да'Винчи или Пикасо, дори като Ван Гог... Не, аз трябваше да се науча да свиря по същия начин като баща си и дядо си.
Плесницата изплющя на врата ми и вече не успях да сдържа емоциите си, сълзите ми се стекоха по бузите и намокриха цялото ми лице. Изхленчих няколко пъти, но това не ми помогна, всъщност може би успя да ми помогне. Майка ми влезе в стаята и погледна с укорителен поглед към баща ми.
- Мисля, че му стигат толкова уроци за днес. - Каза тя с ясен глас и се приближи към нас.
- Катерина не се намесвай, няма да стане от тук докато не изсвири акордите както трябва. - Гласът на баща ми беше укорителен, но поне този път не беше насочен към мен.
- Та той е на пет Жорж... Смили се над него. - Помоли се майка ми, явно наистина ме обичаше или поне аз го тълкувах така.
- Защо не отидеш в другата стая, ще му кажа, че си го търсила когато приключи тук. - Майка ми само поклати глава и без да каже нищо повече излезе от стаята.
Очите ми вече бяха изсъхнали, когато си помислих, че мъките ми за днес са свършили, но отново се напълниха със сълзи когато видях любящата си майчица да излиза от стаята.
- Не съм ти казал да спираш! - Извика баща ми отново, а гласът му прокънтя в цялата стая. - Започни отново - отначало!
Заповяда той, а пръстите ми отново започнаха да натискат клавишите на старото пиано.
* * *
Залата беше пълна с много хора, отново. Не беше нищо ново да свиря пред толкова голяма публика, но винаги в родината си. Франция се славеше с великите си композитори и след като идвах от подобен род, беше напълно нормално да привлека толкова много публика.
Излязох на сцена и първо се поклоних. Аплодисментите за мен бяха излишни, поне преди да съм показал на какво съм способен, но явно хората не смятаха така. Заех мястото си зад пияното и изчаках в залата да настане тишина, преди да запозна да свиря. Мелодията се извиси над всички хора в залата и дори чувах възклицанията на хората, това беше добре, значеше, че им харесва. Все пак всички онези уроци даваха някакъв ефект. Композирането беше моя живот сега. Бях написал музиката за някой доста известни рок песни. Макар предшествениците ми от моето семейство да смятаха това за недостойно.
За пръв път сирех в Съединените Американски Щати, а когато след около час музиката ми спря и се изправих отново с лека усмивка, аплодисментите бяха повече отколкото в началото. Така бях по съгласен, както и изключително горд с това, което бях композирал. Радвах се, че музиката се харесваше на хората.
- Благодаря ви за вниманието. - Казах след като ми беше даден микрофон и се поклоних отново преди да ида зад сцената. Върнах се в гримьорната си, за да се преоблека и да се освободя от досадния костюм. След като свалих сакото на вратата ми се почука.
- Заповядайте. - Подканих този който беше отвън да влезе вътре. Беше мъж, към петдесет години, който веднага след като влезе ми подаде ръката си.
- Добър вечер г-н Дебюси, правите невероятна музика, - започна той без дори да се представи.
- Радвам се че ви е харесала. - Отвърнах докато лека усмивка се заиграваше по устните ми.
- Аз съм директор на местния колеж Блу Маутин Стейт. - Най накрая се представи и възрастния господин. - Тук съм за да ви предложа работа, ако може да започнете като учител в нашия колеж, ще ви осигурим и апартамент и месечно възнаграждение, както и достъп до музикалната стая на колежа денонощно. Не е нужно да ми отговаряте сега, но ако желаете можете да дойдете и да започнете веднага.
Изрече наистина много думи, а аз можех само да се усмихвам. Това беше добро начало, Не, че не можех да си позволя всичко каквото ми се предлагаше, но нямах против учениците, особено тези които обичат музиката.
- Благодаря Ви господине, но се боя, че ще дам отговора си сега, а той е положителен. - Директора само дето не ме прегърна но се виждаше колко е щастлив.
- Добре, в понеделник е първия Ви учебен ден тогава. - Побърза да излезе преди може би да съм размислил. Не мислех вече бях учител!

by **RolandHale.▲** Пон Мар 04, 2013 5:06 pm

Добре дошъл. Съжалявам за закъснението Smile

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30

ANTOAN DEBUSSY

ANTOAN DEBUSSY

Re: ANTOAN DEBUSSY