Евелин О'конъл

by **Evelyn.** Съб Мар 02, 2013 9:03 pm

X Information X
Име: Евелин О'конъл
Прякор: Ийв, Еви, О'конъл
Възраст и дата на раждане: 05.04.1994г. - 18 години
FC: Odette Annable

X Characteristic X
Евелин не обича да говори за себе си, но за сметка на това е способна да създаде онази топла и приятна обстановка, която да те отпусне до такава степен, че само с една усмивка от нейна страна да изпееш както своите, така и на всеки един близък човек кирливите ризи, без да осъзнаваш какво всъщност правиш. С един нежен поглед може да те накара да 'и имаш доверие, да 'и разкажеш най - съкровените си мечти и тайни, които до сега на никой друг не си казвал. Именно това е причината Евелин да знае толкова много неща за толкова много хора, посмеели да се срещнат с нея.
Винаги преосмисля действията си, преди да ги извърши. Има план зад всеки план и е много трудно някой да я надвие. Дава ти да разбереш за нея това, което тя иска. Разбираш за нея и плановете 'и това, което тя иска да знаеш, но нищо повече.
Непокорна е. Не обича да 'и казват какво да прави и няма абсолютно никой на този свят, който тя да послуша. Обича да има пълен контрол над себе си и действията си и не позволява на никой да ѝ нарежда, най - малкото колежаните, които си мислят, че са нещо повече от някой друг. Казва това, което иска и е честна спрямо хората. Сърказтична е и обича да се шегува. Не си пада по алкохола, но е опасна купонджийка, когато е в настроение за купон.
Евелин е момичето, което ще помогне на всеки в беда, въпреки всичко. Мисли за доброто на всички около себе си. Там е за всеки, който има нужда от нея, изключителна приятелка е и би направила всичко за свой приятел, но ако я предадеш не търси прошка, защото никога няма да я получиш. Да си върнеш доверието ѝ е невъзможно.

X History X
//преди две години; къщата на сем. О'Конъл//
- Мамо? - Евелин бутна открехнатата врата на спалнята на родителите си. Бавно и предпазливо пристъпи вътре, затваряйки вратата след себе си. Щорите бяха пуснати, всичко беше потънало в мрак и Евелин едвам виждаше нещо пред себе си. - Мамо? - гласът 'и стана по - тих, не искаше да я безпокои, но не можеше и да игнорира шума, който бе чула от тази стая, докато беше на долния етаж. Въпреки всичко, каквато и да е тя сега, продължаваше да бъде нейна майка. - Чух шум, добре ли си?
- Ела, Евелин - гласът на майка 'и се чу от банята.
Майка 'и беше разтревожена, гласът 'и трептеше и се чуваше учестеното 'и дишане. Бианка не се поколеба нито миг и веднага тръгна към банята, където намери майка 'и на пода. Жената се приближи към Еви, хвана я за ръката и я придърпа към центъра на банята. Бутна я на земята и отново падна на пода.
- Моли се! - викна 'и, докато продължаваше да се кланя.
- Мамо, аз...
- Моли се ти казах! - Майка 'и взе ръцете на Евелин и започна да произнася молитва.
Ийв беше виждала майка си в най - ужасните 'и странности, но никога не я бе виждала по този начин. Отскубна се от майка си и се дръпна назад.
- Мамо, плашиш ме.
- Те ще дойдат. Ще вземат и теб, детето ми. Това не мога да го позволя. Не мога.
Евелин се обърна към вратата на банята и побърза да извика:
- Татко!
Когато се обърна напред майка 'и беше точно над нея с нож в ръцете си. Замахна силно към Еви.

- Значи собствената ти майка се е опитала да те убие. - Мъжът скръсти краката си и погледна към Евелин. Тя прокара пръсти по кожата зад рамото си, усещайки белега от ножа. - После какво?
- После се събудих в болницата. Оказа се, че майка ми ме е ударила в стената преди баща ми да дойде и съм изпаднала в несвяст.
Той не спираше да се взира в нея, докато погледа на Евелин шареше на пода и не смееше да го вдигне нагоре. Тази тема не 'и беше любима. Изобщо не искаше да си спомня за нея. Искаше да я остави в миналото си, но за жалост все щеше да се намери някой, който да върне всички онези ужасни спомени.
- А майка ти?
- Затвориха я в близката лудница. - Ийв най - накрая го погледна.
Не виждаше никакъв смисъл да говори за това с психиатъра. Знаеше какво е станало, защо трябваше да 'и припомня всичко това. Не беше честно. Това беше мъчение и Евелин не искаше да участва повече. Беше дошла тук единствено, защото баща 'и я беше помолил. Ала не можеше да издържа повече.
Стана бързо от стола.
- Аз– аз мисля да си тръгвам.
- Евелин, почакай. Ако не ти е приятно ще сменим темата, но трябва да говориш с някой.
Момичето не искаше да го слуша. Взе нещата си и се запъти по възможно най - бързия начин към вратата.
- Евелин, ако си тръгнеш, това няма да ти помогне. Това, което майка ти е направила...
- Е непростимо! И тя не ми е майка! Умря в момента, в който ми посегна с онзи нож! И да бъда проклета, ако някога изпитам нещо различно към нея от омраза! - Тръшна вратата след себе си.

Час по - късно.
- Хей, миличка. Как беше? - Баща 'и я посрещна на входната врата.
- Не питай - тросна се Евелин и се заизкачва по стълбите.
- Миличка, недей. Това е за твое добро. - Баща 'и се доближи до началото на стълбите и погледна нагоре.
- О, нима? - спря се и се обърна бавно към него. - За мое добро, казваш, ала не ти си онзи, чиято собствена майка се опита да те убие! И не се прави сякаш не знаеш, че намерих картата ти за визитация. Пак си ходил при нея.
- Тя ми е съпруга. Не мога да я изоставя просто така.
- Не, татко! Тя е лудата, която се опита да убие дъщеря ти! Нима не виждаш, че не е онази Ванеса, която познаваше? Толкова ли си заблуден? - повиши тон.
- Не ми... - Баща 'и се хвана на мястото, където бе сърцето му.
Погледна надолу, след което вдигна погледа си към Евелин.
- Татко?
Той падна на пода, изпускайки подаръка, който беше взел за Еви и много добре прикриваше зад гърба си.
- Татко! - Ийв се затича надолу по стълбите. Извади телефона от чантата си и се обади на бърза помощ.

Два часа и половина по - късно.
- Час на смсъртта 17:48, 23 юли 2012г. - чу се гласа на доктора, като единствено сигнала на апаратурата се надвикваше с гласа му. Скоро и тя бе изключена.
- Съжалявам, госпожице О'Конъл. Направихме всичко, което можахме - обърна се една сестра към Евелин.
- Не. Не, това - Евелин се спря. - Той... той не може да е мъртъв. Не може. - Гледаше към операционната зала, в която покриваха тялото му.
- Наистина съжалявам.
- Не може, той е единствения, който ми остана. Не може да е мъртъв - усещаше как губеше контрол. Тялото 'и цялото трепереше, а сълзите постепенно заприличваха на реки, стичащи се от очите 'и надолу по лицето. Заплака силно.

"Не винаги нещата са били такива. Мога много ясно да си спомня дните, в които заедно с тях - родителите ми - обикаляхме света. И двамата бяха археолози и беше изключително интересно да бъда с тях когато откриват нови находки. Бяхме като истинско семейство и всичко беше прекрасно. Но един ден сестрата на Ванеса беше отвлечена и убита, беше останала само тя от семейството ѝ и тя.. се побърка. Мислеше, че мен също може да ме отвлекат и убият и затова се опита да ме убие преди те да са го направили. Баща ми ми беше опората, макар и да имахме своите разногласия, но сега и него го няма. Останаха ми само баба и дядо, които продължават да плащат за образованието, макар и да съм пълнолетна и да имам достъп до многото парите, които родителите ми бяха вложили във тръстфонд."