Две седмици по- рано, някъде из кампуса

by **Theo Laughlin** Вто Фев 26, 2013 9:24 pm

Денят бързо отмина, въпреки че на няколко пъти, поглеждайки към часовника на Тео му се стори, че времето е спряло. Силно се надяваше да не е така, защото нямаше да издържи още много затворен между тези четири стени.
Към края на изпита започна да му писва и последните си отговори даде, без дори да се замисля дали се правилни или не. Кой по дяволите беше измислил това правило, според което не могат да си тръгнат преди времето да изтече официално? Това не можеше да разбере. Той поглеждаше нервно часовника в очакване четирите часа да минат и да си тръгне, но всеки път, когато погледнеше оставаха още двайсет, десет, петнайсет минути, а последните пет му се сториха най- мъчителните в живота му. Най- сетне предаде скапания лист и беше свободен да си върви. Лафлин тръгна бавно към изхода, където лъчите на залязващото слънце го посрещнаха и заслепиха очите му.
- По дяволите- каза си той и бръкна в джоба си, извади малка кутийка, от която извади цигара и запуши. Тръгна бавно в някаква посока. И той не знаеше точно каква е тя. Просто вървеше, накъдето го водеха краката му. В този момент си мислеше как има нужда от нещо освежаващо и отпускащо.

by **Alexandra..** Чет Фев 28, 2013 7:36 am

Лекцията по биохимия беше чак след три часа..Можеше дори и да не влиза..никой нямаше да забележи толкова нейното отсъствие.Защо за бога и беше на мисис Кортнър, да я вика толкова рано в университета, а я пусна десет минути по-късно..Александра излизаше от катедрата по приложни науки с пълно недоволство ругаейки на ум проклетата кучка. Погледна набързо телефона си, където имаше две пропуснати повиквания от непознат номер..Прегледа хубаво цифрите, за да е сигурна че няма да се сети кой е, а когато наистина не се сети го остави и пусна в чантата си..
По коридорите нямаше абсолютно никой..Минавайки покрай дейностния списък видя, че току що приключвал някакъв изпит..Беше на моя курс така, че имаше голяма вероятност да познава повечето от хората там..Запъти се към долния етаж където се провеждаше въпросния етаж, но когато стигна всички вече се бяха изнесли от там..
-Мамка му-изруга тихо тя..Нямаше особено голям късмет точно днес..Сутринта таксито сега и това..
Тръгна към градината, седна в кафето и си поръча лате..Нямаше никой около нея..беше пусто като в гробище..Единствено сервитьорката, която познаваше от както беше в университета се застоя при нея и се заговориха..Когато тя се върна към работата си, Александра обърна поглед към градината, където само едно русо момче с цигара в ръка, вървеше по алеята.

by **Theo Laughlin** Чет Фев 28, 2013 4:54 pm

Когато усети, че някой от другата страна на алеята го гледаше и следваше с поглед Тео спря, извади цигарата от устата си и се усмихна. От далеч му бе трудно да разпознае момичето и не беше сигурен, че го познава или поне, че я е виждал. Той постоя така, ухилен, докато изпуши цигарата си, след което хвърли фаса си на земята, настъпи го и тръгна към момичето. Пресече улицата като колите започнаха да му свирят и недоволстват от това, че минаваше на сантиметри от тях. Една от тях почти не го блъсна, но за щастие той се размина и се озова от другата страна. Където от кафенето все още го гледаше непознатото момиче. Да, изглеждаше му позната сигурно я е виждал, но определено не се беше запознавал с нея, защото щеше да запомни красиво лице като нейното.
Лафлин направи още няколко крачки, докато се приближи до масата, където момичето седеше. Тя го посрещна с усмивка на лицето, той й отговори със същото. Само че неговата изглеждаше по- глупава.
- Здравей, красавице- каза й той с се подпря на стола пред него- Познаваме ли се?- той се ухили до уши и дръпна стола. Бързо се настани на масата до нея и продължи да я гледа с глупавия си поглед.

by **Alexandra..** Пет Мар 01, 2013 7:10 pm

Той се настани срещу нея..Неговият хъс и очевидно его я заинтригуваха и тя с интерес изучаваше всяка една част от лицето и телосложението му. Беше о познат..определено и беше познат, но не го познаваше лично, а определено това беше голяма загуба..Да не познава такава интересна личност, която прави впечатление само с начина си на говорене..така де с излъчването което идва от думите му..
Вдигна поглед към него, като на лицето и плъзна една интересна..леко загадъчна, но пълна с ентусиазъм усмивка..Интересно и беше какво щеше да се случи..Какво щеше да открие зад личността му и с какво това щеше да я грабне., защото вътрешно знаеше, че той не е като останалите момченца, които искат да се запознаят с нея, а ако тя ги докосне след това не си мият ръцете със седмици..Небе засичала такива момчета скоро..освен тези които бяха в компанията й и които движеха с нея..те си бяха нейните момчета..защитаваха си я и си се уважаваха помежду си..Рядкост беше да допуснат някой нов в групичката си, но кой знае какво им готвеше новият ден..а именно такъв беше този.
-Този хъс..хм..За жалост не сме се запознавали..-каза тя и се усмихна срещу него, отговаряйки на неговата усмивка..
-Аз съм Александра.-подаде ръка тя..
-Приятно ми е..-допълни тя и усмивката и отново се изписа на лицето и..

by **Theo Laughlin** Нед Мар 03, 2013 9:21 am

По лицето на Лафлин пропълзя една от онези полускрити, доволни усмивки, които се появяват на лицето на един мъж, когато види и разбере, че е успял да заинтригува жената срещу него. Реакция, която успя да предизвика изключително бързо у красавицата срещу него. Като за това можем да виним единствено чара и красивата му усмивка.
Той се размърда леко на стола си като се надигна и приближи до непознатата.
Александра.
Познаваше няколко момичета с това име, имаше, а имаше и няколко, с които се бе срещал, но никоя от тях не бе тази Александра.
Той се усмихна с лукава усмивка на среща й.
- Колко жалко, че такова запознанство се случва толкова късно- отговори й той и докосна нежната й ръка с неговата огромна и груба. Целуна я леко и я погледна в очите.
- Тео, за мен е още по- приятно. Благодаря ти- звучеше като истински джентълмен от едното време. Навик, който беше придобил от прекаленото гледане на стари, черно бели филми, но това му харесваше, въпреки че много от връстниците му биха го намерили за смешно.

by **Alexandra..** Съб Мар 09, 2013 7:12 am

След милия жест от негова страна да целуне ръката и тя се отпусна в стола си и по лицето и отново се озари онази красива усмивка, която от своя страна се появяваше там, сама когато си поиска..Дори да не и беше забавно имаше моменти, в които Александра беше отново с тази глуповата усмивка..От целувката останаха леки парещи импулси, които бяха приятни, защото доставяха дозата напрежение, от която тя очевидно се нуждаеше, за да не заприлича на идиот.
Тео беше невероятно красив, млад, рус джентълмен, който определено знаеше как да накара едно момиче да му е приятно в неговата компания..
-Наистина е жалко..Докато вървеше на сам единственото което се питах беше ''Защо за бога не те познавам?'', но ето вече се познаваме..-каза тя и отметна косата си назад, защото отново се разхвърча при лекия полъх на вятъра..
Най-сетне от бара се зададе същата онази сервитьорка, с която Александра си говори по-рано..Носеше Латето и..Остави го на масата и се обърна към Тео.
-Аз ще отида до тоалетната, докато ти си поръчаш..-каза тихо тя и се надигна от стола си..-Връщам се след минутка..-взе чантата си и с бърза крачка се запъти към тоалетната..
Влезе вътре, а когато се видя в огледалото се стъписа..Можеше да изглежда много по-добре от сегашния си начин..Оправи, разхвърчаната си коса, оправи на бързо все още уморения си вид..Нощта беше тежичка..Сложи гланц и излезе...Когато се върна на масата..Тео се беше загледал на вън към платното, където движението ставаше все по-оживено и оживено..
-Тук съм.-каза тя и се настани отново на мястото си...

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Две седмици по- рано, някъде из кампуса

Две седмици по- рано, някъде из кампуса

Re: Две седмици по- рано, някъде из кампуса

Re: Две седмици по- рано, някъде из кампуса

Re: Две седмици по- рано, някъде из кампуса

Re: Две седмици по- рано, някъде из кампуса

Re: Две седмици по- рано, някъде из кампуса

Re: Две седмици по- рано, някъде из кампуса